За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Бабо, това е Абигейл Фицджералд, приятелка на приятеля на Ивън, Доминик Сен Клер.
— Простете ми, че избухнах така — каза Абигейл и седна, когато старата жена се настани на един стол. — Денят не беше лесен. Страхувам се, че реагирах прекалено силно на нещо, което изобщо не очаквах. — Тя стисна ръце и ги опря на масата. — Ако той смята, че ще го оставя тук да умре…
Госпожа Льоклер ахна и грабна ръката на Абигейл.
— Откъде го имате? — И тя прокара пръст по пръстена на Доминик.
— Доминик ми го даде. Мислеше, че ще успея да го изтъргувам на пристанището, за да може някой да предаде писмото на кораба му, но ми казаха да дойда тук и Ивън Съмърсет ще ми помогне. — Тя дръпна ръката си, разтревожена от възбудата в очите на възрастната жена.
Лицето на госпожа Льоклер стана сиво като косата й. Тя се взря в пръстена.
— Може ли да го видя по-отблизо, госпожице Фицджералд?
Абигейл се поколеба, но после свали пръстена и го сложи в треперещата ръка на госпожа Льоклер.
Тя разви парцалчето и погледна от вътрешната страна.
— Не мога да повярвам!
— Какво да повярвате? — запита Абигейл, поглеждайки към Съмърсет, който й се видя също така озадачен като нея.
— Рисунката отвътре. — Тя прокара пръст по гравираната светкавица. Вдигна очи към Ивън и запита: — Познаваш ли я?
— Гръмотевичният камък, който е нарисуван на вазата на Бриен.
Абигейл не искаше да губи време с този разговор, който й изглеждаше, че не води наникъде.
— Да, това е Гръмотевичният камък. Така ми каза Доминик. Това популярно украшение ли е за венчален пръстен?
— Не, в никакъв случай. Виждате ли тук? — Госпожа Льоклер посочи гравираните букви, които почти се бяха изличили от морския живот на Доминик. — Виждате ли инициалите?
— Не.
Абигейл присви очи, но така и не можа да види нищо, освен излъсканото злато.
— Аз виждам. Очите ми може вече да са остарели, но бяха много по-млади, когато за пръв път видях този пръстен.
— Във Франция ли? — запита Бриен.
— В Замъка на Гръмотевичния камък.
— Замъка на Гръмотевичния камък? — ахна Абигейл. — Доминик каза, че това е бащиният му дом. И вие сте били там, така ли?
— Бях там — прошепна госпожа Льоклер, — когато дукът донесе тези пръстени от Париж, за да се ожени за любимата си Софи. Виждате ли вътре? Има гравирани букви — ММЛ и CP. Марк-Мишел Левеск и Софи Рамо.
— Левеск? — Абигейл поклати глава. — Невъзможно. Доминик каза, че това бил венчалният пръстен на баща му, а името на баща му е Сен Клер.
— Не. Левеск. — И старата жена се обърна към внучката си, широко отворила очи. — Спомняш ли си, че съм ти казвала, че не си най-голямата, че имаш и брат?
— Да.
И Бриен положи ръка на корема си, сякаш за да прегърне още нероденото си бебе.
— Изглежда, не е умрял в Париж, когато дукът е бил обезглавен на гилотината. Бавачката на момчето се казваше Сен Клер и беше от селото до замъка, ако добре си спомням. — Тя се засмя. — Точно както твоята бавачка беше Льоклер, малката ми. Смятам, че Доминик е твоят изгубен брат, Бриен.
Абигейл ги изгледа подред. Госпожа Льоклер още се взираше в пръстена. Ивън Съмърсет и съпругата му изглеждаха еднакво потресени.
— Проклет да съм — изрече Ивън, прогонвайки смайването с бавна усмивка. — Доминик е наследник на дук? Смея да кажа, че обитателите на Замъка на Гръмотевичния камък доста ще се стреснат, като видят новия си дук.
— Брат ми — едва си пое дъх Бриен. — Брат ми е жив.
На Абигейл никак не й се искаше да разрушава щастието им, но изрече:
— Доминик няма още дълго да е жив, ако не се намери начин да го освободите от затвора. След като се омъжа…
— Да се омъжите ли? — запита остро Ивън. — Помислих, че с Доминик сте любовници.
— Не е толкова просто — въздъхна тя. — Моля ви, изслушайте всичко, което имам да ви кажа, и тогава може би ще намерите начин да ми помогнете да го измъкна. Иначе той ще умре.
22
Абигейл се втурна в килията на Доминик и спря за миг, за да се увери, че Причард е затворил вратата зад нея и се е отдалечил. Тъмничарят не биваше да разбере това, което тя ей сега щеше да разкаже на Доминик. Тя затвори капака на малкия отвор и се облегна на вратата, радостна, че се е добрала дотук. Напразно се беше страхувала, че няма да намери начин да излезе тайно от къщата. Сър Харлан се беше върнал и веднага беше започнал да се кара с капитан Фицджералд. Това й беше дало възможност да дойде тук.
Доминик я грабна в прегръдките си. Устните му, жадни за любов, потърсиха нейните. Тя се прилепи към него, допирът му я караше да вярва, че кошмарът е свършил.
Той вдигна глава и прошепна: