За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
От облаците се дочуваше приглушено ръмжене, като че ли някой стенеше от болка. Горещината притискаше света, сякаш се мъчеше да го унищожи, но дъжд така и не капваше. Дори далечното боботене на гръмотевиците не предвещаваше отпушване на напрежението.
Абигейл обърна гръб на огледалото, което отразяваше една младоженка, облечена в елегантната си рокля. Прииска й се да раздере роклята и да сложи край на всичко. Снощи бе лежала в леглото си, без да може да заспи, когато проехтяха изстрелите, и това я накара да скочи. Надеждата, че Доминик е успял да намери начин да избяга, рухна, когато видя пламъците, извисяващи се над стените на затвора, и чу писъците на хората вътре. Теси беше донесла вестта, че имало опит за бягство, който обаче се провалил.
Предположи, че Доминик трябва да е замесен в това, но не можа да получи повече сведения. Сър Харлан не допусна дори слухове за събитията да се разнесат из имението му. Абигейл не можеше да прати и Теси в селото, защото сега камериерката също беше почти като затворничка сред тези стени, надзиравана като господарката си. Доминик може би беше още жив, а имаше голяма вероятност сър Харлан да не е искал да си губи времето да й описва всички мрачни подробности около смъртта му.
Прониза я болка, сякаш сърцето й се разпадаше. След няколко часа вече нямаше да има никакво значение. Тя щеше да стане съпруга на Клайв Морис. А после, още преди края на нощта, щеше да бъде принудена да го приеме в леглото си. Страхуваше се от това, което предстоеше, защото беше сигурна, че Фулър ще настрои Клайв по възможно най-отвратителния начин.
— Време е, госпожице Абигейл.
Когато чу тъжния глас на Теси, Абигейл се извърна към стаята. Затвори капаците на прозорците. Тъмнината подхождаше на мрака в душата й. Взряна в тънките ивички светлина по стената, тя си спомни решетките в килията на Доминик. Нямаше никакво значение, че нейните не бяха от желязо.
Теси положи ръце на раменете й.
— Госпожице Абигейл, мога ли да направя нещо, за да спра това?
— Ако направиш нещо, ще те убият. Сър Харлан се изрази абсолютно ясно.
— Ако искате…
— Не, Теси. Не го казвай. След церемонията ще имам нужда от тебе… повече от всякога.
— Той може да не ми позволи да остана.
— Знам.
И тя затвори примирено очи.
Когато на вратата се почука, Абигейл отиде сама да я отвори. Капитан Фицджералд стоеше в коридора. Макар че беше облечен в елегантните дрехи, които носеше по време на първото си посещение при сър Харлан, той едва се държеше на крака, докато пристъпваше в стаята, за да й подаде официално ръката си. Нямаше нужда тя да го подушва по-отблизо, за да разбере, че вече е започнал да празнува голямата си сполука.
— Много си хубава, Абигейл. — Той се изсмя и подръпна ръкава на бледорозовата й рокля. — Същия цвят носеше и майка ти, когато се оженихме.
— Може би защото е очаквала същата мъка, която и аз очаквам от моята сватба. Не мислиш ли?
Въпросът й го накара да почервенее от гняв.
— Внимавай какво говориш, момиче.
— Не, ти внимавай за гърба си. Ако си мислиш, че си станал по-малка мишена само защото Доминик Левеск не командва „Песента на морето“, значи си глупак. Екипажът му ще те намери, на който и да е кораб. — Тя се изсмя и вирна брадичка. — Подозирам, че „Факел“ напълно ще оправдае името си, когато „Песента“ го открие насред морето. Макар че нямаше възможността да видиш края на „Република“, сигурна съм, че екипажът на Доминик ще ти осигури повторение на гледката, когато те потопят заедно с новия ти кораб.
Тишина се спусна над стаята като дебело вълнено наметало, докато лицето на капитан Фицджералд се покриваше с призрачни сенки. Не можеше да пренебрегне думите й, защото тя беше права. „Песента“ искаше да си отмъсти на Артър Фицджералд и екипажът нямаше да си даде почивка, докато не го открие.
Капитанът изръмжа нещо и без да даде възможност на Абигейл да каже нито дума повече, грабна ръката й и я потегли към стълбите. Той се спъна на няколко пъти, но надеждата й, че ще може да се отскубне и да избяга, се оказа напразна.
В преддверието нямаше никой от прислугата. Буут сигурно беше зает някъде из градината, посрещайки малцината поканени за тържеството гости.
Когато минаха през вратата на гостната, откъдето Абигейл беше отвела Клайв в градината, се появи сър Харлан. Носеше бутилка вино и залиташе дори повече от капитан Фицджералд. Бутна в ръцете й малък букет цветя.
— Дъщеря ти е красива булка, Фицджералд. Всеки мъж ще бъде щастлив да легне с нея. — Той обви ръка около раменете й и се ухили. — Дори на Клайв ще му е трудно да устои на толкова красиво опакован подарък.