За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Не!
Изплашеният й вик накара Доминик да се извърне — на вратата на килията беше застанал Фицджералд. Причард и други двама непознати мъже стояха до него. Преди да направи нещо, едни ръце изтръгнаха Абигейл от него. Тя отново изпищя, когато единият от мъжете му нанесе силен и коварен удар. Доминик се олюля и залитна към стената. Остана за миг прав с озадачено изражение, после се свлече безпомощно на пода.
— Доминик!
Абигейл изпищя отчаяно, докато се отбраняваше с нокти от нападателите, които се мъчеха да я задържат. Сниши се, изплъзна им се и се хвърли към него. Обхвана лицето му в длани и с изнемощял глас прошепна името му.
— Добре съм, скъпа — измърмори той.
Изтри кръвта от носа си и се изправи. Хвана ръката й и помогна да стане на крака, за да се изправи заедно с нея лице в лице с Фицджералд и неговите помагачи.
Абигейл трепереше така силно, че той я притисна още по-плътно към себе си. Вгледа се в четиримата мъже. Фицджералд явно беше командирът тук. Доминик извърна поглед от другите и впи очи в триумфиращата физиономия на американеца. Помагачите му нямаше да нападнат без негова заповед.
— Капитан Фицджералд… — започна Абигейл.
— Не! — изръмжа Доминик. — Не преговаряй с него!
Фицджералд се изсмя.
— Послушай любовника си, Абигейл. — Смехът му се разнесе в килията. — На сър Харлан никак няма да му се хареса курвенското ти държание. Можех да му кажа, че ще си същата като майка си. Но той много иска да те омъжи за сина си.
— Тя няма да се омъжи за този идиот! — изрева Доминик.
— Няма ли? — Усмивката на Фицджералд стана още по-надменна. — Само я попитай, ако не ми вярваш.
Доминик обърна Абигейл към себе си. Обхвана лицето й и видя, че е пребледняла като платно.
— Кажи ми, че е лъжа!
Абигейл не можа да го погледне в очите, изричайки тихо:
— Не искам да се омъжвам за него, но…
— Фицджералд, негодник такъв! Ще я обречеш…
— Не, Доминик! — изкрещя тя, когато той скочи и сграбчи Фицджералд за гърлото.
Останалите се спуснаха и го дръпнаха назад. Притиснаха го към стената и американският капитан направи крачка към него.
— Ти си още по-голям глупак, отколкото те мислех, Сен Клер.
— Казвам се Левеск.
— Не ми пука, даже да беше принц регентът — озъби се капитан Фицджералд. — Глупак си, ако мислиш, че можеш да имаш дъщеря ми.
Абигейл не можеше да прочете мислите, скрити зад безизразната физиономия на Доминик, защото той не поглеждаше към нея. Сигурно й беше сърдит, задето не е била напълно откровена с него, но навярно разбираше, че тя само е искала да не му причинява още страдания.
Капитан Фицджералд продължи:
— Сега, когато и двамата знаем истината за бъдещето на Абигейл, ще взема дъщеря си и ще си тръгна оттук.
— Няма да я омъжиш за това животно!
Той се изтръгна от ръцете на пазачите си и се метна към Фицджералд. Спря, когато видя насочени към себе си дулата на четири пистолета.
— Не! — извика Абигейл. — Не стреляйте!
— Ела тук! — заповяда капитан Фицджералд. — Подчинявай се или ще те накарам да гледаш как отказвам на палача удоволствието да се занимае с него.
С огромно усилие на волята тя тръгна към него, освобождавайки се полека от ръката на Доминик, който се опитваше да я задържи. Не можеше да го остави да умре, за да я защити. Докато беше жив, все щеше да има надежда за бягство.
Капитан Фицджералд я стисна грубо за ръката. Усмихна се и пъхна пистолета обратно под палтото си. Другите все още държаха своите оръжия насочени към Доминик.
— Фицджералд, не я омъжвай за сина на сър Харлан — каза тихо Доминик. — Отмъщавай си на мене. Не я карай да страда повече.
— Да си отмъщавам на тебе! — Капитан Фицджералд се изсмя сухо. — Много високо се оценяваш. Това, че ще умреш, си е чисто и просто допълнителна печалба. Аз мисля само за Абигейл. — И той подръпна дантелата на роклята й. — За нея и за десетте хиляди лири, които ще получа, когато тя роди внук на сър Харлан.
Доминик изруга яростно и отново се хвърли към Фицджералд. Писъкът на Абигейл заглуши стона му, когато той се стовари на пода, ударен от Причард с дръжката на пистолета. Тупна долу, без да помръдне повече.
Когато капитан Фицджералд я извлече от килията, тя не знаеше дали Доминик е останал жив. Заби нокти в ръката му, но той я удари. Главата й се завъртя и тя едва не припадна. Той я измъкна от затвора и я избута към каретата, която ги чакаше на отсрещната страна на пътя.
Натика я вътре. Тя се хвана за седалката, когато каретата потегли с огромна скорост по улицата. Скри лице в шепите си и се опита да спре ужасния световъртеж.