Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Дните отминаваха, седмиците се изнизваха и Хари започна да подозира, че Рон и Хърмаяни го обсъждат зад гърба му. Няколко пъти внезапно млъкнаха, когато влезе в палатката, а два пъти се натъкна на тях случайно — бяха се усамотили малко встрани, бяха долепили глави и шушукаха припряно, а щом видяха, че се приближава, млъкнаха и се направиха, че са заети да събират дърва или да пълнят вода.
Хари нямаше как да не се запита дали не са се съгласили да тръгнат на това пътешествие, което вече им се струваше безплодно и изтощително, защото са смятали, че той има таен план, който ще научат в подходящия момент. Рон не се и стараеше да прикрива лошото си настроение и Хари вече се опасяваше, че и Хърмаяни е разочарована от некадърното му водачество. Отчаяно се опита отново да се сети къде биха могли да са хоркруксите, но единственото място, което му хрумваше, беше „Хогуортс“. Не го казваше на глас, понеже и Рон, и Хърмаяни бяха на мнение, че е изключено нещо да е укрито там.
Докато обикаляха из страната, дойде есента: сега опъваха палатката върху купчини паднали листа. Към мъглата, създавана от дименторите, се добавиха и природните мъгли, за капак задуха вятър и заваляха дъждове. Хърмаяни разпознаваше все по-добре гъбите, годни за ядене, но това не беше достатъчно, за да компенсира откъснатостта им, липсата на компания на други хора и пълното им неведение за развоя на войната срещу Волдемор.
— Майка ми може да измагьоса храна от въздуха — заяви Рон една вечер, докато седяха в палатката, опъната край една река в Уелс.
Той замислено зачопли с вилицата овъглените риби в чинията си. Хари погледна машинално към врата му и както и беше очаквал, видя, че около него проблясва златната верижка на хоркрукса. Пребори се с желанието си да наругае Рон — знаеше, че когато дойде време да свали медальона с капачето, настроението му ще се пооправи.
— Майка ти не може да измагьосва храна от въздуха — възрази Хърмаяни. — Никой не може такова нещо. Храната е първото от петте най-важни изключения в Закона за основна трансфигурация на Гамп…
— О, я говори на английски! — ядоса се Рон, докато вадеше една рибешка кост, заседнала между зъбите му.
— Невъзможно е да се сготви вкусна храна от нищо! Можеш да й направиш призоваваща магия, стига да знаеш къде е, можеш да я трансформираш и да увеличиш със заклинание количеството й, ако вече разполагаш с нея…
— Не си прави труда да увеличаваш количеството на тази тук, отвратителна е — отсече Рон.
— Хари хвана рибата, а аз се постарах да я сготвя! Забелязвам, че накрая все аз готвя, сигурно защото съм момиче, нали?
— Не, защото се славиш като най-добрата в магиите — не й остана длъжен Рон.
Хърмаяни скочи и от ламаринената чиния на пода се плъзнаха парчета печена щука.
— Утре, Рон, ще ни сготвиш ти, пак ти ще намериш продукти и ще се опиташ да измагьосаш нещо, което да става за ядене, а аз ще си седя със скръстени ръце, ще се муся и ще мърморя, да видиш какво е…
— Млъкни! — изкрещя Хари, след като скочи и вдигна ръце. — Млъкни веднага!
Хърмаяни се възмути.
— Защо заставаш на негова страна, той никога не готви…
— Замълчи, Хърмаяни, чувам някого!
Той се ослуша, без да сваля ръце, за да ги предупреди да не говорят. После отново чу гласове през тътена на буйната тъмна река край тях. Извърна се и погледна опасноскопа. Той не се движеше.
— Направила си ни заклинание „Муфлиато“, нали? — прошепна Хари на Хърмаяни.
— Направила съм всички заклинания — потвърди тя също през шепот, — „Муфлиато“, за отклоняване на мъгъли и хамелеонизиращо. Които и да са, не би трябвало да ни виждат и чуват.
От тежкото тътрузене на крака и дращене, както и от звука на разместени камъни и съчки те разбраха, че няколко души слизат по стръмния, обрасъл с дървета склон към тесния бряг, където тримата бяха опънали палатката. Извадиха магическите пръчки и зачакаха. Магиите, които бяха направили около себе си, би трябвало да са достатъчни, така че мъгълите и обикновените магьосници да не ги видят в почти непрогледния мрак. Ако ли пък се задаваха смъртожадни, в такъв случай защитните заклинания щяха за пръв път да бъдат подложени на изпитанието на черната магия.
Гласовете се засилиха, ала не станаха по-ясни, когато мъжете излязоха на брега. Хари прецени, че те са най-много на шест метра, но заради тътена на буйната река не можеше да бъде сигурен. Хърмаяни грабна обшитата с мъниста чанта и затършува из нея: след миг извади три разтегателни уши и метна по едно на Хари и Рон. И тримата побързаха да вкарат в ушите си края на вървите с телесен цвят, а другия край да доближат до изхода на палатката.