Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Как да помогнеш на момче, което е изчезнало от лицето на земята! — възкликна Дърк.
— Слушай, това, че още не са го заловили, си е страхотен успех — отбеляза другият мъж. — Лично аз шапка му свалям. Нали и ние се стремим към това — да останем свободни!
— Да, тук си прав — съгласи се тъжно Дърк. — Цялото министерство и всичките му доносници са насъскани да го издирват, лично аз очаквах вече да са го заловили. Всъщност кой може да е сигурен, че не са го хванали, без да го разгласяват?
— О, не говори така, Дърк! — прошепна Тед.
Настъпи дълго мълчание, отново запълнено с тракане на ножове и вилици. Когато заговориха пак, мъжете започнаха да обсъждат къде да пренощуват — на брега или горе в гората по склона. Решиха, че дърветата ще ги прикриват по-добре, угасиха огъня и се изкачиха обратно по нанагорнището. Скоро гласовете им заглъхнаха.
Хари, Рон и Хърмаяни намотаха на кълбо разтегателните уши. Докато бяха подслушвали, на Хари му беше все по-трудно да мълчи, а сега установи, че няма сили да каже нищо повече от:
— Джини… мечът…
— Знам! — рече Хърмаяни.
Тя се хвърли към обшитата с мъниста чантичка и този път бръкна в нея чак до мишницата.
— Готово… — заяви Хърмаяни през стиснати зъби и дръпна нещо, което очевидно беше чак на дъното.
Бавно се показа краят на богато украсена рамка. Хари бързо отиде да й помогне. След като изтеглиха от чантата празния портрет на Финиъс Нигелус, Хърмаяни продължи да сочи с магическата пръчка към него, готова да направи магия.
— Ако някой е заменил истинския меч с фалшив, докато той е бил в кабинета на Дъмбълдор — обясни задъхано момичето, след като подпряха рамката отстрани на палатката, — Финиъс Нигелус би трябвало да е видял, той виси точно до витрината!
— Освен ако не е спал — напомни Хари, но пак затаи дъх, когато Хърмаяни приклекна пред празното платно с пръчка, насочена към средата му, прокашля се и каза:
— Хм… Финиъс! Финиъс Нигелус!
Не се случи нищо.
— Финиъс Нигелус! — повтори тя. — Професор Блек! Може ли да поговорим, ако обичате! Много ви моля!
— „Много ви моля“ винаги помага — отбеляза студен високомерен глас и върху портрета се плъзна Финиъс Нигелус.
Без да губи и миг, Хърмаяни викна:
— Обскуро!23
Върху проницателните тъмни очи на Финиъс Нигелус се появи черна превръзка, заради която той се блъсна в рамката и изпищя от болка.
— Какво… как смеете… какво си…
— Извинявайте, професор Блек — рече Хърмаяни, — но се налага да вземем тази предпазна мярка.
— Веднага махнете тая долна добавка! Махнете я, ви казах! Съсипвате велико произведение на изкуството! Къде се намирам? Какво става тук?
— Няма значение къде сме — заяви Хари и Финиъс Нигелус застина, отказал се от опитите да смъкне нарисуваната превръзка върху очите си.
— Нима чувам гласа на вечно изплъзващия се господин Потър?
— Може би — отвърна Хари, понеже знаеше, че така ще задържи интереса на Финиъс Нигелус. — Искаме да ви зададем два-три въпроса… за меча на Грифиндор.
— А, такава ли била работата! — Финиъс Нигелус започна да върти насам-натам глава в усилие да зърне Хари. — Онова глупаво момиче постъпи твърде неблагоразумно…
— Няма да говорите така за сестра ми! — ревна грубо Рон.
Финиъс Нигелус презрително вдигна вежди.
— Кой още е тук? — попита той, като продължи да върти глава. — Тонът ти никак не ми е приятен. Момичето и приятелите му постъпиха крайно безразсъдно. Да крадат от директора!
— Те не са крали — възрази Хари. — Мечът не е на Снейп.
— Той принадлежи на училището на професор Снейп — натърти Финиъс Нигелус. — Какво право има малката Уизли да посяга? Заслужи си наказанието, както и онзи малоумник Лонгботъм и чудачката Лъвгуд!
— Невил не е малоумник и Луна не е чудачка! — възнегодува Хърмаяни.
— Къде се намирам? — повтори Финиъс Нигелус и пак започна да се бори с превръзката върху очите си. — Къде сте ме пренесли? Защо сте ме махнали от дома на моите предци?
— Оставете това! Как Снейп наказа Джини, Невил и Луна? — припряно попита Хари.
— Професор Снейп ги изпрати в Забранената гора, да помогнат на урода Хагрид.
— Хагрид не е урод! — изписка Хърмаяни.
— Снейп може и да си е въобразявал, че това е наказание — подметна Хари, — но Джини, Невил и Луна сигурно са се посмели на воля заедно с Хагрид. Забранената гора… чудо голямо, виждали са и по-големи страхотии!
Олекна му, беше си представял какви ли не ужаси, в най-добрия случай проклятието Круциатус.
23
От „obscuro“ (лат.) — „прикривам“. — Б.пр.