Хари Потър и даровете на смъртта

Таласъмите отново се закискаха.

— И пак не виждам какво толкова му е смешното — каза Тед.

— Фалшив е — обясни хрипливо Грипкук.

— Мечът на Грифиндор?!

— Ами да. Това е копие — вярно, много добро, — но е изработено от магьосник. Оригиналът е измайсторен преди много векове от таласъми и притежава свойства, с каквито се отличават само оръжията таласъмска направа. Не знам къде е истинският меч на Грифиндор, но при всички положения не е в трезорите на банка „Гринготс“.

— Ясно — рече Тед. — И доколкото разбирам, не си си направил труда да съобщиш на смъртожадните.

— Не видях причини да ги безпокоя с такава информация — заяви самодоволно Грипкук и сега вече Тед и Дийн се засмяха заедно с Горнук и Дърк.

Вътре в палатката Хари стисна очи и си пожела някой да зададе въпроса, чийто отговор искаше да чуе на всяка цена, и след минута, която му се стори цели десет, Дийн откликна; а той беше (както Хари си спомни със свито сърце) и бивше гадже на Джини.

— Какво е станало с Джини и другите, които са се опитали да го откраднат?

— О, били са наказани, и то жестоко — отговори безразлично Грипкук.

— Но са добре, нали? — побърза да попита Тед. — Само това оставаше, да пострада още някое от децата на семейство Уизли.

— Поне доколкото аз знам, не са пострадали сериозно — потвърди Грипкук.

— Провървяло им е — отсъди Тед. — Като знаем миналото на Снейп, сигурно трябва да сме доволни, че още са живи.

— Значи вярваш на онова, което се мълви, Тед — намеси се и Дърк. — Вярваш, че именно Снейп е убил Дъмбълдор.

— Естествено, че вярвам! — рече другият мъж. — Само не ми казвай, че според теб Потър има нещо общо с това.

— В последно време е трудно човек да каже в какво вярва — промърмори Дърк.

— Аз познавам Хари Потър — намеси се и Дийн. — И смятам, че той наистина е Избрания, или както искате го наречете.

— Да, синко, на мнозина им се ще да вярват, че е така, включително на мен — сподели Дърк. — Но къде е той сега? Както личи, плюл си е на петите и е избягал. Човек би си помислил, че ако знаеше нещо, в което ние не сме посветени, ако разполагаше с нещо по-особено, сега щеше да се бие, да оказва съпротива, вместо да се крие. Пък и в „Пророчески вести“ са посочили доста неща срещу него…

— В „Пророчески вести“ ли? — презрително изсумтя Тед. — Щом още четеш тия глупости, Дърк, заслужаваш си да те лъжат. Ако искаш истината, отвори „Дрънкало“.

Последва внезапен взрив от кашляне и давене, както и тупане по гърба: ако се съди от звука, Дърк беше глътнал рибешка кост. Накрая той изпелтечи:

— „Дрънкало“ ли? Онова шантаво вестниче на Ксено Лъвгуд?

— Напоследък не е чак толкова шантаво — възрази Тед. — Не е зле да го прегледаш. Ксено публикува всичко, което „Вести“ пренебрегват, в последния брой никъде не се споменава за нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци. Виж, не знам докога ще го оставят да си разиграва коня. Но на първата страница на всеки брой Ксено повтаря, че всеки магьосник, който е срещу Ти-знаеш-кого, трябва да смята за своя първостепенна задача да помага на Хари Потър.