Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— В такъв случай върви и сам се сражавай с дименторите — заяде се Хари.
— С удоволствие, но ръката ми още е на превръзка през рамото, ако случайно не си забелязал.
— Много удобно!
— За какво намекваш, а…
— Ами да! — извика Хърмаяни и се шляпна по челото, с което в тишината стресна и двете момчета. — Дай ми медальона, Хари! Хайде де — подкани тя припряно и понеже Хари не се и помръдна, щракна пред лицето му с пръсти, — хоркруксът още е на врата ти!
Хърмаяни протегна ръка, а той свали златната верижка през главата си. В мига, в който медальонът се отлепи от кожата му, Хари се почувства свободен и странно лек. Дори не беше забелязал, че е плувнал в пот и стомахът го присвива.
— Сега по-добре ли си? — попита Хърмаяни.
— Да, много по-добре!
— Хари — каза тя, след като приклекна пред него, говореше с глас, какъвто той свързваше със свиждания при тежко болни, — нали не мислиш, че си обсебен?
— Какво? Не! — викна той, сякаш се защитаваше. — Помня всичко, което сме правили, откакто нося медальона. Ако бях обсебен, нямаше да знам какво съм вършил, нали така? Джини ми е разказвала, че е имало периоди, за които не помни нищо.
— Хм… — Хърмаяни погледна тежкия медальон. — Може би не трябва да го носим. Просто ще го държим в палатката.
— Не, няма да оставяме хоркрукса да се въргаля! — отсече Хари. — Ами ако го изгубим или някой го открадне…
— Добре де, добре — съгласи се Хърмаяни, после сложи медальона на врата си и го скри отпред под блузата си. — Но ще се редуваме да го носим, за да не се застоява дълго у никого.
— Страхотно — намеси се подразнен Рон, — а сега, след като изяснихме този въпрос, може ли да хапнем, ако обичате.
— Хубаво, ще хапнем, но ще отидем да търсим храна някъде другаде — отговори Хърмаяни и крадешком погледна Хари. — Няма смисъл да стоим тук, щом наоколо се навъртат диментори.
Накрая спряха да пренощуват в далечна нива край усамотена ферма, откъдето бяха успели да вземат яйца и хляб.
— Това не е кражба, нали? — попита притеснена Хърмаяни, докато гълтаха като невидели бърканите яйца върху препечен хляб. — Оставих малко пари под полога.
Рон завъртя очи и каза с мърдащи устни:
— Ър-ма-яниии, штига ши ше притешнявала за щяло и нещяло. Отпушни си душата!
И наистина, беше много по-лесно да се отпуснат, след като хапнаха до насита: караницата заради дименторите беше забравена, посмяха се и Хари беше весел, дори обнадежден, когато пое първото от трите нощни дежурства.
За пръв път се сблъскваха с неоспоримата истина, че заситеният стомах е равнозначен на добро настроение, а празният — на заядливост и тъга. Хари беше изненадан най-малко от това, защото у семейство Дърсли беше изживявал периоди на почти пълен глад. Хърмаяни понасяше сравнително добре вечерите, когато от сутринта не бяха хапвали друго, освен горски плодове и стари бисквити, само ставаше по-избухлива и мълчанието й беше доста кисело. Рон обаче, благодарение на майка си и на домашните духчета в „Хогуортс“, беше свикнал да се храни вкусно-вкусно по три пъти на ден и от глада ставаше и безразсъден, и раздразнителен. Ако липсата на храна съвпаднеше с времето, когато беше негов ред да окачи на врата си хоркрукса, той се държеше направо непоносимо.
— Е, къде отиваме сега? — опяваше той постоянно.
Явно на самия него не му хрумваше нищо и все чакаше Хари и Хърмаяни да предложат нещо, докато самият той седеше, налегнат от тежки мисли за оскъдните хранителни запаси. Хари и Хърмаяни пък прекарваха доста безплодни часове в опити да се досетят къде биха могли да намерят другите хоркрукси и как да унищожат този, който вече бяха открили, и понеже не разполагаха с нова информация, разговорите им все по-често се повтаряха.
Както Дъмбълдор беше обяснил на Хари, Волдемор по всяка вероятност е скрил хоркруксите на важни за него места, затова тримата изреждаха отново и отново в нещо като досадна молитва къде е живял и къде е ходил. Сиропиталището, където беше роден и беше израснал, „Хогуортс“, където беше получил образованието си, „Боргин и Бъркс“, където беше работил след училище, после Албания, където беше заминал в изгнание: това беше основата на техните догадки.
— Точно така, хайде да отидем в Албания. Ще ни отнеме най-много един следобед да претърсим държавата от край до край — подметна ехидно Рон.
— Там няма нищо. Той е направил пет от хоркруксите още преди да отиде в изгнание, а Дъмбълдор е бил сигурен, че шестият хоркрукс е змията — напомни Хърмаяни. — Знаем, че змията не е в Албания, тя обикновено е заедно с Вол…