Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
След секунди Хари чу уморен мъжки глас.
— Тук би трябвало да има сьомга, как мислите, дали още не е рано? Акцио сьомга!
Чуха се няколко ясни плясъка, после как рибата се мята върху длан. Някой изсумтя доволно. Хари вкара разтегателното ухо още по-навътре в своето: освен шумоленето на реката различи и още гласове, те обаче не говореха на английски или на някой от човешките езици, които беше чувал някога. Езикът беше груб и неблагозвучен — поредица от гъргорещи гърлени шумове — и според Хари говорещите бяха двама, единият с малко по-плътен глас.
От другата страна на брезента лумна и заигра огън, между палатката и пламъците се застрелкаха големи сенки. Понесе се изкусителната миризма на печена сьомга. После се чу тракане на прибори о чинии и първият мъж каза отново:
— Заповядайте, вземете си, Грипкук, Горнук.
— Таласъми! — каза само с устни Хърмаяни на Хари, който кимна.
— Благодаря ти — рекоха в хор таласъмите на английски.
— Значи вие тримата бягате. И откога? — попита нов глас, благ и приятен — той се стори смътно познат на Хари, който си представи мъж със заоблено коремче и весело лице.
— От шест седмици… от седем… забравил съм — отговори умореният човек. — Още на втория-третия ден срещнах Грипкук, скоро след това обединихме сили и с Горнук. Не е зле да имаш компания. — Настъпи мълчание, чуваше се само как ножовете стържат по чиниите и ламаринените канчета биват вдигани и оставяни на земята. — Какво те накара да заминеш, Тед? — продължи мъжът.
— Знаех, че ще дойдат да ме потърсят — отвърна Тед с благия глас и Хари внезапно се сети кой е: беше бащата на Тонкс. — Подочух, че миналата седмица в района са се навъртали смъртожадни, та реших, че е по-добре да избягам. Отказах да се регистрирам като мъгълокръвен и знаех, че е само въпрос на време да бъда принуден да замина. Жената не я застрашава нищо, тя е чистокръвна. После срещнах Дийн, преди колко… преди няколко дни, нали, синко?
— Да — потвърди друг глас и Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, без да казват нищо, но неописуемо развълнувани — бяха сигурни, че са разпознали гласа на своя съученик, грифиндореца Дийн Томас.
— Значи мъгълокръвен? — попита първият мъж.
— И аз не съм сигурен — рече Дийн. — Татко е изоставил мама, когато съм бил малък. Но нямам доказателства, че е бил магьосник.
Известно време не се чуваше нищо друго, освен дъвчене, после Тед подхвана отново:
— Да ти кажа, Дърк, изненадан съм, че те срещам. Зарадван, но и изненадан. Беше плъзнала мълва, че са те заловили.
— Да, заловиха ме — потвърди Дърк. — По средата на пътя за Азкабан избягах, направих на Долиш зашеметяващо заклинание и се метнах на метлата му. Стана по-лесно, отколкото си представяте, но според мен той още не се е възстановил. Може да му е направено и заклинание за заблуждение. Ако наистина е така, иска ми се да стисна ръката на тези, които са го извършили, защото сигурно са ми спасили живота.
Пак настъпи мълчание, през което се чу как огънят пука, а реката буйства. След това Тед каза:
— А вие двамата какво търсите тук? Аз… хм… останал съм с впечатлението, че като цяло таласъмите са на страната на Вие-знаете-кого.
— Впечатлението ти е погрешно — възрази таласъмът с по-пискливия глас. — Ние не заставаме на ничия страна. Това си е война между магьосниците.
— А защо тогава се криете?
— Сметнах го за благоразумно — отвърна таласъмът с по-плътния глас. — Отказах да изпълня искане, което прецених като неуместно, и видях, че е застрашена личната ми безопасност.
— Какво поискаха от теб? — полюбопитства Тед.
— Нещо, което обижда достойнството на моята раса — отговори таласъмът с вече по-груб и не толкова човешки глас. — Аз да не съм домашно духче!
— Ами ти, Грипкук?
— Сходни причини — уточни таласъмът с по-пискливия глас. — „Гринготс“ вече не е само в наша власт. Аз не признавам за господар никой магьосник.
Той добави тихо нещо на таласъмешки и Горнук се засмя.
— Какво му е смешното? — попита Дийн.
— Той каза — отвърна Дърк, — че има неща, които и магьосниците не признават.
Настъпи кратко мълчание.
— Не те разбрах — призна си Дийн.
— Преди да замина си отмъстих — обясни на английски Грипкук.