Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Всъщност, професор Блек, искаме да знаем дали някой друг… хм, дали някой друг е взимал меча. Може би са го носили да го почистят… нещо от този род?
Финиъс Нигелус отново спря да се бори с превръзката върху очите си и се изсмя презрително.
— Мъгълокръвни! — рече той. — Просто момиче си: измайстореното от таласъми оръжие не се нуждае от чистене. Таласъмското сребро отблъсква мръсотията на тленния свят и всмуква само онова, което му вдъхва сила, което го укрепва.
— Не наричайте Хърмаяни просто момиче! — каза Хари.
— Уморявам се, когато ми противоречат — заяви Финиъс Нигелус. — Май е време да се завърна в директорския кабинет.
Все така със завързани очи, той започна да опипва рамката отстрани в опит да намери откъде да излезе от картината и да се върне върху портрета в „Хогуортс“. И в този момент на Хари му хрумна:
— Дъмбълдор! Можете ли да ни доведете Дъмбълдор?
— Моля? — попита Финиъс Нигелус.
— Портрета на професор Дъмбълдор… можете ли да го пренесете тук, във вашата рамка?
Финиъс Нигелус се извърна към посоката, откъдето идваше гласът му.
— Явно не само мъгълокръвните са невежи, Потър. Портретите в „Хогуортс“ могат да си гостуват един на друг, но не и да напускат замъка, освен ако не са тръгнали да посетят картина със своето изображение, окачена другаде. Дъмбълдор не може да дойде тук заедно с мен, а след отношението, което получих от вас, мога да ви уверя, че няма да ви посетя повече!
Леко посърнал, Хари загледа как Финиъс удвоява усилията си да напусне рамката.
— Професор Блек — намеси се Хърмаяни, — много ви моля, не бихте ли могъл поне да ни кажете кога за последен път мечът е ваден от витрината? Преди да го вземе Джини де…
Финиъс изсумтя нетърпеливо.
— Смятам, че за последно видях как мечът на Грифиндор напуска витрината, когато професор Дъмбълдор го извади, за да счупи един пръстен.
Хърмаяни рязко се извърна и погледна Хари. И двамата не се престрашиха да кажат нещо повече пред Финиъс Нигелус, който най-после беше успял да намери изхода.
— Е, лека ви нощ! — пожела им той малко ехидно и пак понечи да се скрие от поглед.
Вече се виждаше само периферията на шапката му, когато Хари внезапно изкрещя:
— Чакайте! Казвал ли сте на Снейп за това?
Финиъс Нигелус отново показа в картината главата си с превръзката върху очите.
— Професор Снейп има да мисли за по-важни неща от множеството особнячества на Албус Дъмбълдор. Довиждане, Потър!
След тези думи той вече наистина изчезна и в рамката остана само мътният фон.
— Хари! — възкликна Хърмаяни.
— Знам — извика той.
Не успя да се сдържи и размаха юмрук: беше научил повече, отколкото беше дръзвал да се надява. Започна да снове напред-назад из палатката с усещането, че е пробягал километър-два — вече не се чувстваше гладен. Хърмаяни отново напъха портрета на Финиъс Нигелус в обшитата с мъниста чанта и след като щракна закопчалката, метна чантата встрани и извърна към Хари грейналото си лице.
— Мечът може да унищожава хоркрукси! Изработеното от таласъмите оръжие всмуква само онова, което го укрепва… Хари, мечът е укрепен с отровата на базилиска!
— И Дъмбълдор не ми го е дал, защото още му е трябвал, искал е да го използва за медальона с капачето…
— … и сигурно е бил наясно, че дори да ти го завещае, няма да ти го дадат…
— … затова е направил копие…
— … и е сложил във витрината фалшивия меч…
— … а истинския е оставил… Къде?
Те се загледаха втренчено, Хари усещаше, че отговорът витае невидимо из въздуха наоколо, мъчително близо. Защо Дъмбълдор не му беше казал? Или му е казал, а Хари не е разбрал?
— Мисли! — прошепна Хърмаяни. — Мисли! Къде е могъл да го остави?
— Не в „Хогуортс“ — каза Хари и отново започна да снове.
— Някъде в Хогсмийд? — предположи тя.
— В Къщата на крясъците? — допълни Хари. — Там не влиза никой.
— Но Снейп знае как да проникне вътре, не е ли малко опасно?
— Дъмбълдор се доверяваше на Снейп — напомни й Хари.
— Но не достатъчно, за да му каже, че е разменил мечовете! — възрази тя.
— Точно така, права си! — съгласи се Хари и се почувства още по-ободрен от мисълта, че Дъмбълдор е имал някакви задръжки, макар и слаби, спрямо надеждността на Снейп. — Значи може би е скрил меча далеч от Хогсмийд. Ти как мислиш, Рон? Рон!
Той се огледа. За един безумен миг му се стори, че Рон е излязъл от палатката, после видя, че той лежи като вкаменен в здрача на долното легло.
— А, сетихте се и за мен, нали? — подметна Рон.
— Моля?!
Той изсумтя и се вторачи в пружината на горното легло.