Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Разследването откри пръстов отпечатък на телефонния апарат, който беше изтръгнат от стената и лежеше на пода близо до Кейти. Отпечатъкът не беше нито на Грег, нито на жена му. Освен това откриха пубисни косми и, най-важното, нещо като следа от ухапване на гърдата й. Експертът от криминологичната лаборатория потвърди, че убиецът силно е захапал гърдата на Кейти, докато я е изнасилвал.

В качеството си на бивш съпруг Грег скоро се превърна в основния заподозрян на разследването, въпреки че пръстовите му отпечатъци не съвпадаха с откритите на местопрестъплението. Освен това Мелвин Хет от щатската криминологична лаборатория заключи, че пубисните косми не съвпадат с тези, които им беше дал Грег. Полицаите го накараха да остави и проба от захапката си, за да я сравнят със следата от ухапване.

На Грег никак не му харесваше да бъде заподозрян. Беше абсолютно невинен и нямаше доверие на полицията. С помощта на родителите си той събра 25 000 долара и си нае адвокат.

Полицаите пък никак не харесаха това. Снабдиха се със съдебна заповед, която го задължаваше да предаде проба от захапката си. Той се подчини и в продължение на пет месеца не чу нищо ново от тях. Отглеждаше двете си дъщери, работеше по цял ден и се надяваше полицаите да са забравили за него, когато един ден през януари 1986 г. те пристигнаха в къщата му със заповед за арестуване по обвинение в предумишлено убийство. Наказанието за него беше смърт.

Първият му адвокат, макар и добре платен и с добра репутация, положи усилия най-вече да му издейства полека присъда. Грег го уволни един месец преди процеса и после направи огромната грешка да наеме на негово място Джордж Бригс, стар и вече изкуфял юрист, който изживяваше последните дни на дълга и доста неравна кариера. Таксата му беше само 2500 долара — прекалено беше евтин, за да му се довери човек.

Бригс беше от старата школа на провинциалните адвокати. Според него прокурорът и адвокатът трябваше да съберат възможно най-голям брой свидетели, да ги заведат в съда и да организират един хубав бой. Той не вярваше в разследването преди процеса. Когато се съмняваше, се доверяваше на инстинктите си.

Освен това Бригс беше алкохолик, пристрастен към болкоуспокояващите, които беше започнал да взема преди няколко години, след като катастрофира с мотоциклет и получи трайни мозъчни увреждания. В по-добрите си дни вонеше на алкохол, но все пак успяваше да се държи като адвокат. В по-лошите дни заспиваше в съдебната зала, хъркаше, напикаваше се и повръщаше пред съдебните заседатели. Често го забелязваха да се препъва по коридорите на съда. Грег и родителите му се притесниха още при първата им среща, когато Бригс пресуши няколко бутилки бира на обяд.

Слабостта към алкохола и болкоуспокояващите беше добре известна на съдията и адвокатската колегия в щата Оклахома, но никой не направи абсолютно нищо, за да спре Бригс, да му помогне или да защити клиентите му.