Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Директорът на затвора заговори строго. Лошата новина беше, че никой не се беше обадил да отложи екзекуцията му и времето на Томи беше дошло. Да, наистина беше малко рано — обикновено за обжалванията се чакаше поне три години, но понякога се случваше и така.

Директорът на затвора много съжаляваше, но такава беше работата му. Големият ден щеше да дойде само след две седмици.

Томи задиша тежко, докато се опитваше да осмисли новината. По обжалванията му работеха адвокати, които го уверяваха, че процесът ще продължи с години. Имаше голям шанс за преразглеждане на делото в Ейда.

Годината беше 1988-а. В Оклахома не бяха изпълнявали екзекуция повече от двайсет години. Може би бяха забравили как се прави.

Директорът на затвора продължи. Подготовката щеше да започне незабавно. Един от важните въпроси беше какво да правят с тялото.

„Тялото? — помисли си Томи. — Моето тяло?“

Служителите, стенографите и секретарките се намръщиха и записаха нещо в бележниците си. „Какво правят тук всички тези хора?“ — запита се Томи.

— Ами, просто ме изпратете при майка ми — отвърна той или поне се опита.

Когато се изправи, коленете му омекнаха. Надзирателите отново го хванаха и го повлякоха обратно към Крилото. Той пропълзя в леглото си и се разплака — не за себе си, а за семейството си и особено за майка си.

След два дни го информираха, че е станала грешка. Някъде по пътя бяха объркали някакви документи. Екзекуцията му все пак се отлагаше, така че мисис Уорд нямаше да получи трупа на сина си чак толкова скоро.