![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
В малка стаичка от другата страна се крият трима екзекутори. Никой не ги вижда. Никой в затвора не знае кои са. Те не са държавни служители, а някакъв вид наемници, привлечени от бившия директор на затвора преди много години. Никой не разбира кога идват и кога си отиват. Единствено директорът на затвора знае кои са, къде живеят и откъде се снабдяват с химикалите си. Той плаща по 300 долара в брой на всеки от тях за всяка екзекуция.
Тръбичките от системите в ръцете на осъдения минават през две малки дупки в стената и изчезват в задната стаичка, където работят екзекуторите.
Когато всички формалности приключат и директорът на затвора се увери, че никой няма да се обади по телефона в последния момент, той кимва и инжектирането започва.
Първо през системите минава физиологичен разтвор, за да отвори вените. Първото вещество, което инжектират на осъдения, е натриев тиопентал, който бързо го изпраща в безсъзнание. След това отново го промиват с физиологичен разтвор му и инжектират второ — векурониев бромид, — което спира дишането. След третата промивка пускат и третото лекарство — калиев хлорид, — който спира сърцето.
Идва лекар, извършва бърз преглед и установява смъртта. Щорите бързо се затварят и свидетелите — много от тях треперещи и разплакани — бързо и тихо си тръгват. Изнасят количката. Тялото се откарва с линейка. Оттам го прибират близките, а ако няма такива, линейката отива в затворническото гробище.
Пред вратата на затвора има две съвсем различни групи, които провеждат своите бдения. Едните са „Оцелели след убийство“ — организация на роднините и близките на хора, загинали в резултат от предумишлено убийство, които седят пред караваните си и с нетърпение очакват да чуят новината, че екзекуцията е изпълнена. Наблизо е техният мемориал — няколко пана, посветени на жертвите на убийците. Там има цветни снимки на деца и усмихнати ученици; стихотворения, написани за загиналите; увеличени заглавия от вестниците, които съобщават за ужасни двойни убийства; и много, много снимки на хората, убити от осъдените на смърт. Мемориалът се нарича „Помнете жертвите“.
Наблизо има друга група от хора, предвождани от католически свещеник, които се събират в кръг, молят се и пеят псалми. Противниците на смъртното наказание също не пропускат екзекуция, като се молят не само за осъдените, но и за техните жертви.
Двете групи се познават помежду си и се уважават, но силно се разминават във вижданията си.
Когато от затвора се чуе, че екзекуцията е изпълнена, започват нови молитви. След това свещите угасват и молитвениците се прибират.
Хората се прегръщат и се разделят. Ще се видят на следващата екзекуция.
Когато Рон Уилямсън пристигна в затвора „Макалистьр“ на 29 април 1988 г, вече се говореше за разширяването на сградата, но новата част все още не беше построена. Управата на затвора искаше чисто ново отделение, в което да настани постоянно нарастващия брой осъдени на смърт, но държавата се бавеше със средствата.
Вместо това Рон беше откаран в крило „Ф“, където щеше да живее с още осемдесет и един осъдени на смърт. Крило „Ф“ или просто „Крилото“, както го наричаха, заемаше най-долните два етажа от старата сграда на затвора — гигантско здание на четири етажа, построено през 1935 г. и изоставено петдесет години по-късно. Десетилетия пренаселване, насилие, съдебни дела и затворнически бунтове най-сетне доведоха до неизбежното му затваряне.
От цялата огромна и полуразрушена сграда се използваше само Крилото, като единствената му цел беше да осигурява последен подслон на осъдените на смърт.
Рон беше настанен там. Дадоха му два чифта панталони, две сини ризи с къси ръкави, две бели тениски, два чифта бели чорапи и два чифта бели боксерки. Всички дрехи бяха втора употреба. Бяха изпрани и чисти, но на тях се виждаха неизличими петна — особено на боксерките. Обувките му бяха от черна кожа и също бяха използвани. Дадоха му и възглавница, одеяло, тоалетна хартия, четка и паста за зъби. По време на краткото посрещане му обясниха, че може да си купува други принадлежности, както и храна и безалкохолни напитки от магазинчето на отвора — „будката“, както го наричаха, но не може да ходи дотам лично. Парите, които щяха да му изпращат от външния свят, щяха да влизат в личната му сметка при управата на затвора, от която можеше да си поръчва различни неща.
Когато се преоблече в затворническите си дрехи, го отведоха в Крилото, където щеше да прекара следващите няколко години, докато чака да го екзекутират. Ръцете и глезените му бяха оковани с белезници. Той стисна възглавницата, одеялото, дрехите за смяна и другите си неща, надзирателите отвориха огромната врата с метална решетка и парадът започна.