Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Рони й обясни, че това е Роджър Дейл Стафърд, прочутият „Ресторантски убиец“. Имаше девет смъртни присъди, с които държеше рекорда в Крилото. Беше ликвидирал шестима души, петима от които младежи, в едно сепаре на някакъв ресторант в Оклахома Сити по време на въоръжен грабеж, а след това беше убил и още едно семейство от трима души.

— Всички са убийци — каза Рони. — И не говорят за нищо друго. Измъкни ме оттук!

— Страх ли те е? — попита тя.

— Естествено, по дяволите — отвърна той. — Как да се чувствам в безопасност с цяла банда убийци?

Той винаги беше подкрепял смъртното наказание, а сега още по-твърдо вярваше в него. Разбира се, не беше споделял убежденията си в Крилото.

Свижданията нямаха ограничение във времето. Най-сетне двамата се сбогуваха, като си обещаха да пишат и да се чуват по телефона. Когато си тръгна от „Макалистър“, Анет се чувстваше емоционално изцедена.

Рон започна да се обажда веднага. В Крилото слагаха един телефон на количка и го бутаха покрай килиите. Някой надзирател набираше номера, а после подаваше слушалката на затворника през решетките. Тъй като всички обаждания бяха за сметка на отсрещния абонат, надзирателите нямаха нищо против затворниците да звънят колкото си искат. Отегчен и отчаян, Рон скоро започна да вика количката най-често от всички в Крилото.

Обикновено първо искаше пари — по 20 или 30 долара, с които да си купи храна и цигари. Анет и Рене се опитваха да му изпращат по 40 долара на месец, но те също си имаха разходи и не разполагаха с излишни средства. Парите никога не стигаха и Рон постоянно им го напомняше. Често се ядосваше и ги обвиняваше, че щом не са го измъкнали от затвора, значи не го обичат. Всички знаеха, че е невинен, но само сестрите му можеха да го спасят.

Телефонните разговори не бяха приятни, макар че Анет и Рене се опитваха да не се карат с него. Обикновено в някакъв момент от разговора Рон все пак успяваше да им напомни колко много ги обича.

Съпругът на Анет го абонира за „Нашънъл Джиографик“ и вечерния всекидневник на Ейда. Рони искаше да знае какво става по света.

Скоро след като пристигна в „Макалистър“, той за пръв път чу за странното самопризнание на Рики Джо Симънс. Барни знаеше за него, но беше решил да не го използва в съда и не беше казал за това на клиента си. Един от адвокатите от Службата за правна защита на социално слаби граждани занесе записа от самопризнанието в „Макалистър“ и го пусна на Рон. Той полудя. Някой друг беше признал, че е убил Деби Картър, а съдебните заседатели дори не бяха чули това признание!

Нямаше начин тази новина да не гръмне в Ейда и той настояваше да следи местната преса.

Рики Джо Симънс се превърна в новата му мания — вероятно най-силната досега — и Рон щеше да говори за него години наред.

Първо се опита да се обади на всички; светът трябваше да разбере за Рики Джо Симънс. Неговото самопризнание беше ключът към свободата на Рон и той искаше някой да изправи това момче пред съда. Обади се на Барни, на други адвокати, на служители от градската администрация и дори на старите си приятели, но повечето дори не поискаха да приемат разговора за своя сметка.