Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

През септември 1988 г. Марк Барет, адвокат от Норман, дойде в „Макалистър“, за да се запознае с новия си клиент. Марк беше един от четиримата адвокати, които се грижеха за обжалванията на социално слаби граждани, осъдени за предумишлено убийство. Бяха му възложили случая на Уилямсън. Барни Уорд вече не се занимаваше с него.

При присъда за предумишлено убийство обжалванията са автоматични. Бяха подадени необходимите искания и бавният процес беше започнал. Марк обясни това на Рон Уилямсън и търпеливо го изслуша, докато Рон му обясняваше, че е невинен. Адвокатът не остана изненадан от твърдението му, въпреки че все още не беше прочел документацията по делото.

За да помогне на защитника си, Рон му връчи списък на всички свидетели, които бяха дали фалшиви показания на процеса срещу него, и с най-големи подробности описа на Марк Барет за какво и колко бяха излъгали.

Марк остана с впечатлението, че Рон е интелигентен човек, разсъждава рационално и осъзнава ситуацията, в която се намира. Имаше богат речник и се изразяваше ясно и логично, докато разказваше за лъжите, които полицаите и прокурорите бяха използвали срещу него. Изпитваше лека паника, но това беше нормално. Марк нямаше никаква представа за психичните проблеми на Рон.

Бащата на Марк беше свещеник от „Учениците на Христа“ и това вдъхнови Рон за продължителен разговор на религиозна тема. Той настоя пред Марк, че е силно вярващ християнин, отгледан от богобоязливи родители в лоното на църквата, и че често чете Библията. Цитира множество стихове от Светото писание и Марк остана впечатлен. Един пасаж притесняваше Рон, защото не го разбираше, и той помоли Марк да му даде своята интерпретация. Обсъдиха го подробно. Рон много настояваше да разбере текста и явно се ядосваше, че смисълът му се изплъзва.

Посещенията на адвокатите не са ограничени във времето, а клиентите обикновено искат да бъдат възможно най-дълго далеч от килията си. Разговаряха повече от час.

Първото впечатление на Марк беше, че Рон е добър християнин и умее да говори — може би прекалено добре. Както обикновено в такива случаи, Марк беше скептичен по отношение на невинността на клиента си, но му предстоеше да научи още много неща, преди да си състави мнение по този въпрос. Освен с делото на Рон Уилямсън той се занимаваше и с обжалването на Грег Уилхойт и твърдо вярваше, че Грег не е убил жена си.

Марк знаеше, че сред осъдените на смърт има невинни хора, и колкото повече научаваше за делото на Рон, толкова по-склонен беше да му вярва.