![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Семейството на Грег се свърза с един уважаван специалист по следи от ухапвания, който работеше в Канзас, но Бригс или не намираше време, или имаше толкова тежък махмурлук, че така и не се видя с него. Адвокатът не се срещна и с никакви свидетели и поне според Грег почти не се подготви за предстоящото дело.
Самият процес беше истински кошмар. Обвинението призова двама специалисти по ухапвания, един от които се беше дипломирал като зъболекар само преди една година. Бригс не направи нищо, за да оспори твърденията им. Съдебните заседатели се оттеглиха за два часа и след това обявиха Грег за виновен. Бригс не призова свидетели, които да дадат показания в негова полза, и след още един час съдебните заседатели бяха готови с наказанието. Смърт.
След още трийсет дни Грег отново беше докаран в съда, за да получи окончателната си смъртна присъда.
Грег живееше в килия 9 и окачваше вестници от вътрешната страна на решетките, така че да не го виждат. Опитваше се да се убеди, че не е в крилото на осъдените на смърт, а в някакъв малък пашкул на съвсем различно място, където чакаше да удари неговият час, жадно четеше и гледаше телевизия на малкия апарат, който му бяха изпратили близките. Говореше само с Шефа, който още при първата им среща попита Грег дали не иска да си купи малко марихуана. Грег искаше.
Отначало Грег дори не знаеше, че някои щастливци успяват да се измъкнат живи от Крилото. Понякога се случваше обжалванията да дават резултат, появяваха се добри адвокати, съдиите се събуждаха и ставаха чудеса — но никой не си беше дал труд да го уведоми за това. Беше убеден, че ще го убият, и честно казано, вече искаше да се свършва с цялото мъчение.
В продължение на шест месеца напускаше килията си само за да се изкъпе — набързо, винаги сам. Постепенно обаче успя да се сближи с един-двама души и го поканиха на двора, за да се пораздвижи и да пообщува с другите. Но след като заговори, Грег веднага си спечели врагове. Беше един от онези редки случаи на осъдени на смърт, които силно подкрепяха смъртното наказание. Твърдеше, че ако си извършил най-тежкото престъпление, заслужаваш най-тежкото наказание. В Крилото никой не споделяше убежденията му.
Беше си изградил и дразнещия навик да гледа „Шоуто на Дейвид Летерман“ с максимално усилен звук. В Крилото много се държеше на съня и мнозина от осъдените прекарваха половината денонощие в един друг свят. Когато спиш, прецакваш системата. Сънят е твоето собствено време, а не това на затвора.
Осъдените убийци не се колебаят да отправят нови смъртни заплахи и скоро Грег чу, че са му вдигнали мерника. Във всяко крило на осъдени на смърт има поне по един истински лидер и неколцина други, които искат да заемат мястото му. Има фракции, които се борят за контрол. Преследват по-слабите, като често изискват такса за правото да „живееш“ в Крилото. Когато до Грег достигна слухът, че вече трябва да плаща наем, той се изсмя и отговори, че няма да плати нито цент, за да живее в такава помийна яма.
В крило „Ф“ на затвора „Макалистър“ властваше Соледад, убиец, който беше получил прякора си, защото беше лежал в прочутия калифорнийски затвор със същото име. Соледад. Самота.
Соледад не подкрепяше убежденията на Грег по отношение на смъртното наказание и изобщо не обичаше Дейвид Летерман. И тъй като лидерът в едно отделение на осъдени на смърт винаги трябва да е готов да убива, за да го уважават, Грег се превърна в мишена.
В Крилото всички имат врагове. Войните се водят непочтено и по всякакъв повод. Могат да те нападнат на двора или в банята за една кутия цигари. За две кутии могат и да те убият.
Грег имаше нужда от приятел, който да му пази гърба.
При първото си посещение в „Макалистър“ Анет се изплаши и натъжи — не че беше очаквала нещо друго. Искаше й се изобщо да не ходи там, но Рони нямаше други близки освен сестрите си.
Надзирателите я претърсиха и провериха чантата й. Докато вървеше през голямата изоставена сграда към отделението на смъртниците, се чувстваше като в корема на някакъв огромен звяр. Вратите се затръшваха зад нея, дрънчаха ключове и надзирателите я гледаха така, сякаш нямаше никаква работа там. Анет имаше усещането, че сънува, стомахът й се беше стегнал на възел.
Бяха родени в добро семейство, което живееше в хубава къща на една сенчеста улица. Ходеха на църква всяка неделя. Рони беше изиграл хиляди бейзболни мачове още като малко момче. Как бяха стигнали дотук?
Тя осъзна, че тези посещения щяха да се превърнат в навик. Щеше да чува същите звуци и да вижда същите надзиратели още много пъти. Попита ги дали може да носи разни неща — сладкиши, дрехи, пари в брой.