![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Скоро обаче правилата за телефонните обаждания бяха променени, защото някои от осъдените на смърт в Крилото бяха започнали да звънят на семействата на жертвите си просто за удоволствие. Вече им разрешаваха само по две обаждания на седмица и всеки набран номер трябваше да бъде одобрен предварително.
Веднъж в седмицата Шефа минаваше през Крилото с количка, натоварена със стари книги с меки корици. Грег Уилхойт четеше всичко, което му попаднеше — биографии, детективски романи, уестърни. Харесваше Стивън Кинг, но любимият му автор беше Джон Стайнбек.
Той насърчи Рон да започне да чете, за да забравя за действителността в затвора, и скоро двамата започнаха да обсъждат качествата на „Гроздовете на гнева“ и „На изток от Рая“ — необичайни теми за разговор в Крилото. Стояха с часове, подпрени на решетките на килиите си, и не спираха да говорят. За книги, за бейзбол, за жени, за процесите си.
И двамата с изненада разбраха, че повечето осъдени на смърт в Крилото всъщност не твърдяха, че са невинни. Вместо това проявяваха склонност да украсяват престъпленията си с нови подробности и да си ги разказват. Смъртта беше постоянна тема за разговор — убийствата, процесите срещу убийците, планираните убийства.
И когато Рон продължи да крещи, че е невинен, Грег започна да му вярва. Всеки затворник пазеше копия от съдебните протоколи и Грег прочете всичко, свързано с процеса срещу Рон — близо две хиляди страници. Остана шокиран от начина, по който се беше гледало делото в Ейда. Рон прочете документацията от процеса срещу Грег и остана също толкова шокиран от съдебната система в окръг Осейдж.
Двамата повярваха един на друг и не обръщаха внимание на скептицизма на съкилийниците си.
В първите седмици в Крилото приятелството подейства много добре на Рон. Най-сетне някой му вярваше — някой, с когото можеше да разговаря с часове; някой, който го слушаше внимателно и с разбиране. Далеч от килията му в Ейда, в компанията на приятел, състоянието на Рон се подобри. Той спря да крещи и да кръстосва килията си. Промените в настроението му не бяха толкова драматични. Спеше много, четеше с часове, пушеше непрекъснато и си говореше с Грег. Заедно излизаха на двора, за да си пазят гърбовете. Анет изпрати още пари и Рон си купи едно телевизорче от будката. Сестра му знаеше колко е важна китарата за Рони и по всякакъв начин се опитваше да му намери. В будката не се продаваха китари. След много телефонни обаждания и писма тя най-сетне успя да убеди властите да разрешат на местен музикален магазин да й продадат китара и да я изпратят в затвора.
Но когато китарата пристигна, веднага започнаха проблемите. Нетърпелив да впечатли останалите с таланта си, Рон свиреше силно и пееше с цяло гърло. Заваляха яростни оплаквания, но на Рон не му пукаше. Той обичаше да свири на китара и да пее, особено хитове на Ханк Уилямс. Шлагерът „Лъжливото ти сърце“ постоянно отекваше в коридора. Останалите затворници крещяха мръсотии и ругатни. Рон не им оставаше длъжен.
Най-сетне на Соледад също му писна от музиката на Рон и той заплаши да го убие.
— И какво? — попита Рон. — И без това вече съм осъден на смърт, нали така?
В крило „Ф“ нямаше климатична инсталация и когато лятото дойде, отделението на смъртниците се превърна в пещ. Осъдените се събличаха по боксерки и не се отделяха от вентилаторчетата, които се продаваха в будката. Започнаха да се събуждат преди изгрев слънце, вече подгизнали от пот. Някои стояха съвсем голи по цял ден.
Неизвестно по каква причина в затвора се появиха туристи. Обикновено бяха гимназисти, чиито родители и учители се надяваха да ги стегнат, като ги сплашат с осъдените на смърт. Когато времето стана горещо, надзирателите трябваше да нареждат на затворниците да се обличат, когато има туристи. Някои се подчиняваха, други не.
Един индианец, когото наричаха Голия Бик, стоеше постоянно чисто гол. Освен това притежаваше рядката способност да изпуска газове по желание и когато имаше посетители, коронният му номер беше да притиска задник към решетките на килията си и да пърди оглушително. Гимназистите се стряскаха, а екскурзиите се проваляха.
Надзирателите му наредиха да спре. Той отказа. Останалите затворници го насърчаваха, но само когато имаше външни хора. Накрая надзирателите се принудиха да го местят на друго място, преди да дойдат посетители. Някои от другите затворници се опитаха да го имитират, но нямаха неговия талант.