Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Трябваха им само няколко дни, за да свършат благополучно тая работа, и дори след като нагласи матрицата, инженерът остави другарите си да се занимават с изтеглянето на жицата, а той се залови с батерията.
В дадения случай беше необходимо да се получи батерия с постоянен ток. Известно е, че елементите на съвременната батерия са обикновено коксът, цинкът и медта. Инженерът нямаше никак мед и въпреки издирванията си не беше открил никакви следи от мед на острова и трябваше да мине без нея. Коксът, с други думи, твърдият графит, който остава в ретортите в газовите заводи, след като се отнеме водородът от въглищата, можеше да се получи, но трябваше да се нагласяват специални апарати, а това щеше да бъде свързано с много труд. Колкото за цинка — спомняте си, че сандъкът, намерен на нос Останка, беше подплатен с тоя метал и не можеше да се намери по-подходящ случай да се използва.
След зрели размишления Сайръс Смит реши да си направи съвсем обикновена батерия, прилична на батерията, която Бекерел24 откри в 1820 година и в която се поставя само цинк. Инженерът имаше на разположение останалите вещества — азотната киселина и поташа.
Инженерът направи няколко стъкленици и ги напълни с азотна киселина. Запуши всяка стъкленица с тапа, през която минаваше стъклена цев — долният й край, затъкнат с глина и увит в парцалче, щеше да остане потопен в киселината. В тая цев, през горния й край той наля разтвор от поташ, който беше получил предварително от изгаряне на разни растения, и по тоя начин киселината и поташът можеха да си взаимодействат през глината.
Сайръс Смит взе след това две цинкови пластинки и ги потопи едната в азотната киселина, а другата в разтвора от поташ. Веднага се получи ток, който се движеше от пластинката в стъкленицата до пластинката в цевта и като свърза двете пластинки с жица, пластинката в цевта стана положителен полюс, а пластинката в стъкленицата — отрицателен. И тъй всяка стъкленица стана източник на ток и всички тези източници, събрани заедно, бяха достатъчни да приведат в движение електрическият телеграф.
Такъв беше умно измисленият и същевременно съвсем обикновен апарат на Сайръс Смит, който му позволяваше да установи телеграфна връзка между Гранитния дом и кошарата.
На 6 февруари започнаха да побиват стълбовете — със стъклени изолатори, — на които щеше да бъде опъната жицата по целия път до кошарата. След няколко дни жицата бе опъната и готова да предаде със скорост от сто хиляди километра в секунда електрическият ток, който земята щеше да върне в изходната му точка.
Сайръс Смит направи две батерии, едната за Гранитния дом, другата за кошарата, защото, ако кошарата трябваше да бъде във връзка с Гранитния дом, и Гранитния дом имаше нужда да бъде свързан с кошарата.
А приемателят и предавателят бяха съвсем обикновени. И в кошарата и в Гранитния дом навиха жицата на електромагнит, с други думи на парче меко желязо с намотана жица. Щом се установеше връзка между двата полюса, токът тръгваше от положителния полюс, минаваше по жицата, влизаше в електромагнита, който едновременно се намагнетизирваше, и се връщаше през земята в отрицателния полюс. Прекъснеше ли се токът, електромагнитът веднага губеше магнитните си свойства. Достатъчно беше да се постави една пластинка от меко желязо, която магнитът да привлича, когато има ток, и веднага да пуска, щом токът се прекъснеше. Като нагласи движението на пластинката, Сайръс Смит много лесно прикрепи към нея кръг със стрелка, по края на който беше нанесена азбуката, и така се установи връзката между Гранитния дом и кошарата.
На 12 февруари всичко беше напълно готово. Същия ден Сайръс Смит пусна тока по жицата, запита какво има в кошарата и получи от Еъртън задоволителен отговор.
Пенкроф не го свърташе от радост — сутрин и вечер той пращаше по една телеграма в кошарата и никога не оставаше без отговор.
Тая връзка имаше две съществени преимущества — първо, позволяваше да се провери дали Еъртън е в кошарата и после, не го оставяше в пълна самота. Всъщност Сайръс Смит поне веднъж в седмицата се отбиваше да го види, а и Еъртън прескачаше от време на време до Гранитния дом и винаги беше добре посрещан.
24
Бекерел — известен френски физик (1788–1878).