Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Не беше ли звезда? — настоя инженерът.
— Не — отвърна Пенкроф. — Небето беше покрито с тъмни облаци, а освен това една звезда не може да бъде тъй ниско над хоризонта. Но и господин Спилет го видя и може да потвърди думите ни.
— И ще добавя — каза дописникът, — че огънят беше ослепителен, сякаш сноп електрическа светлина.
— Да, да, вярно — потвърди Хърбърт, — и много ясно личеше, че е запален горе, на височините на Гранитния дом.
— Е добре, приятели — заяви Сайръс Смит, — през нощта на 19 срещу 20 октомври аз и Наб не сме палили никакъв огън на брега.
— Не сте палили?… — извика Пенкроф така смаян, че не можа и да се доизкаже.
— Ние не сме излизали въобще от Гранитния дом — продължи Сайръс Смит — и ако е имало огън на брега, друг го е запалил.
Хърбърт, Пенкроф и Наб стояха изумени. Не можеха да са се заблудили, те с очите си видяха огън през нощта на 19 срещу 20 октомври!
Да! Трябваше да се съгласят, че съществува някаква тайна! Някаква необяснима сила, която явно беше благосклонна към преселниците, но дразнеше силно любопитството им, се проявяваше, и сякаш тъкмо навреме, на остров Линкълн. Кой ли се криеше в най-затънтени убежища? — Трябваше да узнае на всяка цена!
Сайръс Смит напомни също на другарите си особеното държание на Топ и Юп, когато се въртяха около кладенеца, който свързваше Гранитния дом с морето, и им каза, че е проучвал кладенеца, но не е открил нищо подозрително. В края на краищата преселниците единодушно решиха да претърсят основно целия остров веднага щом се запролети.
Но от тоя ден Пенкроф изглеждаше загрижен. Островът, който той смяташе за своя лична собственост, сякаш не му принадлежеше вече напълно, и той го делеше с друг господар, на когото, ще не ще, се чувстваше подчинен.
Времето се влоши през месец май и Еъртън беше снабден с удобни зимни дрехи. Сайръс Смит му предложи да прекара зимата в Гранитния дом, където, щеше да му е по-удобно, отколкото в кошарата, и Еъртън му обеща да дойде веднага щом привърши работата около муфлоните. Към средата на април той се премести в Гранитния дом. Оттогава Еъртън заживя с преселниците и им беше полезен във всяко отношение. Но винаги тъжен и смирен, той не вземаше никакво участие в развлеченията на другарите си!
По-голямата част от третата зима преселниците изкараха затворени в Гранитния дом. Имаше силни бури и страшни ветрове, които сякаш разтърсваха скалите до основи. Грамадните вълни заплашваха да залеят изцяло острова, а ако наоколо имаше закотвен кораб, щеше да потъне цял-целеничък.
През тая зима не се случи нищо тайнствено. И Топ и Юп не се въртяха вече около кладенеца и не проявяваха никакво безпокойство. Сякаш поредицата свръхестествени случки бе прекъсната, но въпреки това преселниците разговаряха често за тях в Гранитния дом и не се отказваха да претърсят и най-затънтените кътчета на острова. Но едно извънредно важно събитие, което можеше да има гибелни последици, обърка мигновено намеренията на Сайръс Смит и на другарите му.
Беше месец октомври. Пролетта бързо настъпваше. На 17 октомври към три часа следобед Хърбърт, пленен от ясното небе, реши да снеме целия залив Обединение, който беше точно срещу възвишение Обзор, от нос Челюст, до нос Лапа.
Хоризонтът се очертаваше ясно, а морето, леко развълнувано от тих ветрец, в далечината беше гладко като езеро, тук-там изпъстрено със светли петна.
Апаратът беше поставен на един от прозорците на голямата зала в Гранитния дом и обхващаше брега и залива. Хърбърт направи снимката, както се беше научил и отиде да я прояви в една тъмна стаичка на Гранитния дом, нарочно пригодена за тази цел.
Като се върна на светло, Хърбърт разгледа стъклото и забеляза една малка, едва доловима точица на хоризонта. Опита се да я измие няколко пъти, но не успя.
— Трябва да е от стъклото — каза си той.
И тогава полюбопитства да види какво има на стъклото с една силна леща, която отви от бинокъла.
Но щом погледна нададе вик и едва не изтърва стъклото.
Той изтича веднага в стаята, подаде стъклото и лещата на инженера и му показа точицата.
Сайръс Смит разгледа точицата. После грабна далекогледа и се втурна към прозореца.
Далекогледът обходи бавно целия хоризонт, спря най-после на една съмнителна точица и Сайръс Смит го свали от очите си и промълви една-едничка дума:
— Кораб!
И наистина, срещу остров Линкълн плаваше кораб.
Трета част
Тайната на острова
Глава I