Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Лятото премина във всекидневна работа. Запасите на колонията, особено откъм зеленчук и жито, се увеличаваха от ден на ден, а разсадите от остров Табор се хванаха добре. Четвъртата жътва беше много добра и ясно е, че никой не се зае да провери дали четиристотинте милиарда зърна бяха налице. На Пенкроф му дойде на ум да се залови с тази работа, но Сайръс Смит му каза, че дори да успее да прехвърли по триста зърна в минута или по осемнадесет хиляди в час, ще му трябват към пет хиляди и петстотин години да ги преброи всичките и славният моряк се отказа от намерението си.
Пак по това време Джедеон Спилет, подпомаган от Хърбърт, направи няколко снимки на най-живописните местности в острова с фотографския апарат, който бяха намерили в сандъка, но още не бяха използвали.
Фотографите не забравиха да снемат и всички жители на острова, без да пропуснат нито един.
— Така сякаш ставаме повече — казваше Пенкроф. Морякът не можеше да се нарадва, като видя собствения си лик да краси стените на Гранитния дом, и се спираше на драго сърце пред тази изложба като най-богатите витрини на Бродуей.
Но трябва да признаем, че най-сполучливата снимка беше несъмнено снимката на бай Юп. Бай Юп беше позирал с неописуема сериозност и снимката му — аха — да проговори!
— Сякаш ей сега ще ни се изплези! — казваше Пенкроф.
След няколко дни, на 26 март, станаха две години, откакто бегълците от Ричмънд бяха захвърлени на остров Линкълн!
Глава XIX
Две години! Цели две години преселниците не бяха във връзка с хората! Те нямаха никаква вест от цивилизования свят и бяха така откъснати на този остров, сякаш се намираха на някой нищожен астероид в слънчевия мир!
Какво ставаше в родния им край? Образът на родината беше винаги пред очите им — родината, разкъсвана от гражданска война, когато те я напуснаха, и която южняците може би още обливаха в кръв! Те изпитваха голяма мъка и често разговаряха по този въпрос, без да се съмняват нито за миг, че Северът ще възтържествува за чест на американската конфедерация.
През тия две години никакъв кораб не се мярна край острова или поне не забелязаха никакво платно. Ясно беше, че остров Линкълн се намира настрана от морските пътища и че дори е неизвестен, което доказваха прочее и картите.
— Има един-единствен начин да се махнем от остров Линкълн — заяви Джедеон Спилет. — Ще трябва да си построим достатъчно голям кораб, за да може да издържи в морето неколкостотин мили. Мисля, че както си направихме корабче, ще успеем да направим и кораб!
— Не твърдя противното — отвърна Пенкроф, който винаги имаше решаващ глас по морските въпроси, — не твърдя противното, макар че не е все едно да отидеш близо и да отидеш далеч. Хиляда и двеста мили е дълъг път, а най-близката суша е най-малко на такова разстояние!
— Ако се наложи, Пенкроф, няма ли да се наемете? — запита дописникът.
— Ще се наема с всичко, каквото желаете, господин Спилет! — отвърна морякът. — Знаете много добре, че не ми мига окото от нищо!
— Не забравяй, че сега имаме още един моряк — забеляза Наб.
— Кой е той? — запита Пенкроф.
— Еъртън.
— Трябва да си изясним дали можем да включим завръщането на шотландската яхта в изгледите за нашето спасение. Лорд Гленарван е обещал на Еъртън, че ще се върне да го вземе от остров Табор, когато сметне, че е изкупил греховете си, и аз мисля, че той ще се върне.
— Да, съгласи се дописникът, — и ще добавя, че ще се върне скоро, тъй като Еъртън е изоставен преди дванадесет години! Няма нищо по-лесно от това да оставим в колибата, в която са живели капитан Грант и Еъртън, бележка с местоположението на нашия остров и лорд Гленарван и хората му не може да не открият бележката.
— Трябва да признаем, че ще бъде много жалко ако „Дънкан“ се е появил в тоя край само преди няколко месеца! — обади се Наб.
— Надявам се, че не е — каза Сайръс Смит — и дано небето да не ни е лишило от най-добрата ни възможност за спасение!
— Аз мисля — забеляза дописникът, — че и в двата случая ще разберем какво е положението, като отидем на остров Табор, защото ако шотландците са били там, те не може да не са оставили някаква следа.
— Във всеки случай — каза Пенкроф, — да се разберем: ако си заминем някой ден по някакъв начин от остров Линкълн, то няма да бъде, защото тук не ни е добре!
— Не, Пенкроф — отвърна инженерът, — то ще бъде защото сме откъснати от всичко, което е най-скъпо на човека на този свят, от близки, от приятели, от родната страна!