Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
И така този нещастник не знаеше нищо за корабокрушението на «Британия». Той току-що научи това от самия Гленарван! След като го бяха изоставили, той беше станал под името Бен Джойс водач на избягали каторжници и ако поддържаше най-безочливо, че корабокрушението се бе случило край източния бряг и ако тласна лорд Гленарван в тая посока, то беше, защото се надяваше да го откъсне от яхтата му и да превърне «Дънкан» в пиратски кораб в Тихия океан.“
Тук непознатият млъкна за миг. Гласът му трепереше, но той продължи разказа си:
„— Експедицията потегли и тръгна през австралийска земя. Но тя излезе, разбира се, несполучлива, тъй като Еъртън, или Бен Джойс, наричайте го както щете, я водеше ту пред, ту зад своята шайка престъпници, които бяха предупредени за случая.
А «Дънкан» бе изпратен в Мелбърн на поправка. С други думи, трябваше да се склони лорд Гленарван да прати нареждане яхтата да напусне Мелбърн и да отплава към източния австралийски бряг, където лесно щяха да я завладеят. След като изведе експедицията близо до тоя бряг, сред безкрайните пусти гори, Еъртън изкопчи едно писмо, което се беше нагърбил да занесе на помощник-капитана на «Дънкан» — в писмото беше дадено нареждане яхтата веднага да отплава към източния бряг в залива Туфолд, с други думи, на няколко дни път от мястото, където беше спряла експедицията. Там Еъртън си беше определил среща със съучастниците си.
Тъкмо когато щеше да получи писмото, предателят бе разобличен и единственото му спасение беше бягството. Но той трябваше на всяка цена да се сдобие с писмото, с което щеше да завладее «Дънкан». Еъртън успя да се добере до него и след два дни беше в Мелбърн.
Дотогава престъпникът беше сполучил във всичките си гнусни намерения. Той щеше да успее да замъкне «Дънкан» в залива Туфолд, където разбойниците лесно щяха да го завладеят и да избият екипажа му, и Бен Джойс щеше да стане господар на моретата. Но бог не му позволи да изпълни кървавите си намерения.
Еъртън пристигна в Мелбърн и предаде писмото на помощник-капитана Том Остин, който го прочете и веднага вдигна котва. Но какво беше отчаянието и гневът на Еъртън, когато на другия ден след отплаването разбра, че корабът не плава към източния австралийски бряг, към залива Туфолд, а към източния бряг на Нова Зеландия. Искаше да се противопостави. Остин му показа писмото!… И наистина по някаква съдбоносна грешка на френския географ, който беше писал писмото, нареждането беше яхтата да замине за източния бряг на Нова Зеландия.
Всички планове на Еъртън рухваха! Опита се да се бунтува. Затвориха го. Откараха го на новозеландския бряг и той не знаеше вече какво беше станало със съучастниците му, нито пък с лорд Гленарван.
«Дънкан» остана да кръстосва крайбрежието до 3 март. Тоя ден Еъртън чу изстрели. Стреляха от «Дънкан» и скоро лорд Гленарван и всичките му спътници се качиха на борда.
Ето какво се беше случило.
След безброй мъки и опасности лорд Гленарван завършил пътешествието си и излязъл на източния австралийски бряг, на залива Туфолд. «Дънкан» го нямало! Телеграфирал в Мелбърн. Отговорили му: «„Дънкан“ замина 18 тоя месец неизвестна посока.»
Лорд Гленарван можел да предположи само едно: че яхтата му е попаднала в ръцете на Бен Джойс и е станала пиратски кораб!
Но лорд Гленарван не искал да се предаде. Той бил смел и безстрашен. Качил се на един търговски кораб, стигнал западното крайбрежие на Нова Зеландия и преминал острова по тридесет и седмия паралел, без да открие никакви следи от капитан Грант. Но за своя голяма изненада и по божията воля на другия бряг открил «Дънкан» под командата на помощник-капитана, който го чакал от пет седмици!
Това стана на 3 март 1855 година. Лорд Гленарван се намираше на борда на «Дънкан», но и Еъртън беше там. Той беше изправен пред лорда, който искаше да изкопчи от него всичко, което злодеят знаеше за капитан Грант. Еъртън отказа да говори. Лорд Гленарван му заяви, че на първото пристанище ще го предаде на английските власти. Еъртън продължаваше да мълчи.
«Дънкан» продължи пътя си по тридесет и седмия паралел. Но лейди Гленарван се зае да сломи упоритостта на злодея. Най-после тя надделя и Еъртън предложи на лорд Гленарван в замяна на сведенията, които можеше да даде, да го оставят на някой от тихоокеанските острови, вместо да го предадат на английските власти. Лорд Гленерван, готов на всичко, за да узнае нещо за капитан Грант, се съгласи.