Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Непознатият стоеше в един кът на стаята, малко в полумрак. Той беше гологлав, със скръстени на гърдите ръце и при това положение с глух глас, сякаш се насилваше да говори, разказа следното и слушателите му не го прекъснаха нито веднъж:
„На 20 декември 1854 година една частна парна яхта «Дънкан» на шотландеца лорд Гленарван хвърли котва на нос Бернуи, на западния австралийски бряг, на тридесет и седмия паралел. На борда на тази яхта бяха лорд Гленарван, жена му, един майор от английската армия, един френски географ, едно момиче и едно момче. Последните бяха децата на капитан Грант, чийто кораб «Британия» беше потънал преди година с целия си товар. Комендантът на «Дънкан» беше капитан Джон Мангълс, който разполагаше с петнадесет души екипаж.
Ето как въпросната яхта попадна по това време на австралийския бряг.
Шест месеца преди това «Дънкан» намери в Ирландско море и прибра една бутилка с бележка, написана на английски, немски и френски. В тая бележка се казваше, че трима души от екипажа на «Британия» са останали живи след корабокрушението и че тия трима души са капитан Грант и двама негови моряци и че са намерили убежище на някакъв бряг, чиято ширина беше отбелязана, но дължината, заличена от морската вода, не можеше да се прочете.
Намираха се на 37° южна ширина! Но дължината не беше известна и ако се тръгнеше по тридесет и седми паралел по суша и вода, можеше да се стигне мястото, където живееше капитан Грант с двамата си другари.
Английското адмиралтейство отказа да предприеме необходимите издирвания и лорд Гленарван реши да направи всичко, но да намери капитана. Мери и Роберт Грант бяха влезли във връзка с него. Яхтата «Дънкан» се приготви за дълъг път, в който искаха да вземат участие семейството на лорда и децата на капитан Грант, и «Дънкан» напусна Глазгоу, отплава към Атлантическия океан, мина през Магелановия проток, навлезе в Тихия океан и стигна Патагония, където според първото тълкуване на бележката се смяташе, че капитан Грант е пленник на туземците.
«Дънкан» свали пътниците си на западния бряг на Патагония и отплава да ги чака на източния бряг, на нос Кориентес.
Лорд Гленарван мина през Патагония по тридесет и седмия паралел и като не откри никаква следа от капитана, се качи пак на яхтата си на 13 ноември, за да продължи издирванията си в океана.
След като се отби безуспешно на островите Тристан д’Акуна и Амстердам, разположени по пътя му, «Дънкан», както казах вече, стигна нос Бернуи на австралийския бряг на 20 декември 1854 година.
Лорд Гленарван имаше намерение да мине и през Австралия, както беше минал през Америка, и слезе на брега. На няколко мили от брега се намираше чифликът на един ирландец, който прие сърдечно пътниците. Лорд Гленарван разказа на ирландеца какво го беше довело в тоя край и го попита не е ли чувал за някакъв английски тримачтов кораб «Британия», потънал най-много преди две години край западния бряг на Австралия.
Ирландецът никога не беше чувал да се говори за това корабокрушение. Но за голяма изненада на присъстващите един от прислужниците на ирландеца се намеси в разговора и каза:
— Милорд, възхвалявайте господа бога и му бъдете благодарен. Ако капитан Грант е още жив, той е на австралийска земя.
— Кой сте вие? — запита лорд Гленарван.
— Шотландец като вас, милорд — отвърна тоя човек, — и един от спътниците на капитан Грант, един от корабокрушенците на «Британия».
Тоя човек се наричаше Еъртън. Той беше наистина боцман на «Британия», както показваха и книжата му. Но разделен от капитан Грант, когато корабът се разбиваше в подводните скали, той мислеше, че капитанът е загинал заедно с екипажа си и че той единствен от екипажа на «Британия» е останал жив.
— Само че — добави той — «Британия» потъна не на западния, а на източния бряг на Австралия и ако капитан Грант е още жив, както може да се съди по бележката, той е пленник на туземците и трябва да го търсите на другия бряг.
Тоя човек говореше искрено и убедително. Не можеше да се съмняват в думите му. Ирландецът, при когото беше на служба повече от една година, отговаряше за него. Лорд Гленарван повярва в честността на тоя човек, вслуша се в съветите му и реши да пресече Австралия по тридесет и седмия паралел. Лорд Гленарван, жена му, двете деца, майорът, французинът, капитан Мангълс и няколко моряци образуваха малък отряд начело с Еъртън, а в това време «Дънкан» под командата на помощник-капитана Том Остин щеше да отплава за Мелбърн и да чака там нарежданията на лорд Гленарван.
Потеглиха на 23 декември 1854 година.
Време е да споменем, че този Еъртън беше предател. Той наистина беше боцман на «Британия», но след като се скара с капитана си, се опита да разбунтува екипажа му и да завладее кораба и капитан Грант го свали на 28 април 1852 година на западния австралийски бряг и си замина, като го изостави, което беше напълно справедливо наказание!