Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Еъртън разказа тогава целия си живот и стана ясно, че не знае нищо от деня, в който капитан Грант го беше свалил на австралийския бряг.
Въпреки това лорд Глинарван удържа думата си. «Дънкан» продължи пътя си и стигна на остров Табор. Там трябваше да бъде оставен Еъртън и там — истинско чудо! — откриха капитана и двамата му моряци, точно на тридесет и седмия паралел. Разбойникът, с други думи, щеше да остане на тяхно място на пустото островче и ето какво му каза лорд Гленарван, преди да го свалят от яхтата:
— Еъртън, тук вие ще бъдете далеч от света, напълно откъснат от хората. Няма да можете да избягате от островчето, където «Дънкан» ви оставя. Ще бъдете сам с бога, чието око прониква и в най-потайните кътчета на човешкото сърце, но вие няма да бъдете изгубен като капитан Грант и ще се знае къде сте. Колкото и недостоен да сте за това, хората ще си спомнят за вас и няма да ви забравят. Зная къде сте, Еъртън, и зная къде мога да ви намеря. Никога няма да забравя това!
И «Дънкан» дигна котва и скоро изчезна.
Това стана на 18 март 1855 година.23
Еъртън остана сам, но имаше достатъчно оръжие, бойни припаси, сечива и семена. Той, разбойникът, имаше на разположение къщата, която беше построил честният капитан Грант! Оставаше му само да живее и да изкупва в самота престъпленията, които беше извършил.
Господа, той се разкая, засрами се за злодеянията си и беше много нещастен! Каза си, че ако хората дойдат да го потърсят някой ден на това островче, той трябва да бъде достоен да се върне сред тях! Как страдаше, клетникът! Как работеше, за да се поправи чрез труд! Как се молеше, за да се възроди чрез молитва!
Така изминаха две или три години. Но Еъртън, сломен от самотата, гледаше непрестанно дали някои кораб нямаше да се мерне на хоризонта към острова, питаше се дали скоро щеше да настъпи краят на мъките му и страдаше, както никой не е страдал! Ах, как ужасна е самотата за душа, терзана от угризения!
Но небето навярно смяташе, че той, нещастникът, беше достатъчно наказан, тъй като лека-полека той започна да чувства, че подивява! Почувства лека-полека, че се превръщаше в животно! Той не може да ви каже дали това стана след две или след четири години самота, но се превърна в нещастника, който вие сте намерили!
Излишно е да ви казвам, господа, че Еъртън, или Бен Джойс, и аз сме едно и също лице!“
Сайръс Смит и другарите му станаха, когато разказът свърши. Трудно е да се опише тяхното вълнение! Толкова нещастия, толкова мъки и отчаяние се разкриха пред тях!
— Еъртън — каза тогава Сайръс Смит, — вие сте били голям престъпник, но небето положително смята, че сте изкупили престъпленията си! То доказа това, като ви върна сред хората! Еъртън, вие сте опростен! А сега искате ли да бъдете наш другар?
Еъртън се беше отдръпнал.
— Ето ръката ми! — каза инженерът.
Еъртън се спусна към ръката, която му подаваше Сайръс Смит, и едри сълзи закапаха от очите му.
— Искате ли да живеете с нас? — попита го Сайръс Смит.
— Господин Смит, оставете ме още известно време — отвърна Еъртън. — Оставете ме сам в кошарата!
— Както обичате, Еъртън — отвърна Сайръс Смит. Еъртън се канеше да си върви, когато Сайръс Смит му зададе един последен въпрос:
— Още една дума, приятелю. Като сте искали да живеете самотен, защо сте хвърлили в морето бележката, която ни наведе на вашите следи?
— Бележка ли? — запита Еъртън, който сякаш не разбираше за какво му говорят.
— Да, бележката, която намерихме в една бутилка и където беше отбелязано точното местоположение на остров Табор!
Еъртън потърка челото си. После, след като помисли малко, отговори:
— Никога не съм хвърлял бележка в морето!
— Никога ли? — извика Пенкроф.
— Никога!
И той се поклони, тръгна към вратата и си отиде.
Глава XVIII
— Бедният човек! — каза Хърбърт, който се беше втурнал към вратата, но се върна, след като видя как Еъртън се спусна по въжето на асансьора и потъна в мрака.
— Той ще се върне — заяви Сайръс Смит.
— Ах, господин Сайръс, какво означава това? — извика Пенкроф. — Как така! Значи Еъртън не е хвърлял бутилката в морето? Но кой тогава?
Смело може да се каже, че това беше най-уместният въпрос, който трябваше да се постави.
— Той е — обади се Наб, — само че нещастникът трябва да е бил вече луд.
— Да, потвърди Хърбърт, — и не е съзнавал вече какво върши.
23
Събитията, които ви предадохме накратко, са взети от книгата, която някои от нашите читатели навярно са чели и която е озаглавена «Децата на капитан Грант». Те ще забележат и тук, а и по-нататък известна разлика в датите. Но после ще им стане ясно защо в началото не е било възможно да се съобщят истинските дати. — Б.а.