Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Да! Няма кой! — потвърди Сайръс Смит.
Малко след това, останал сам с дописника на носа на кораба, инженерът му пошепна в ухото:
— Спилет, ако съм положителен в нещо на тоя свят, то е, че никога не съм палил огън през нощта на 19 срещу 20 октомври нито на възвишение Обзор, нито където и да било другаде на острова!
Глава XX
Всичко стана, както беше предвидил Пенкроф, тъй като неговите предчувствия не можеха да го излъжат. Вятърът се засили и от благоприятен се превърна в бурен, с други думи, задуха със скорост четиридесет и пет мили в час и един кораб в открито море трябваше да стегне бързо рифа и да свие брамсела.
Както и да е, тая нощ корабчето прекара цялата нощ в открито море.
Когато зората освети хоризонта на изток, вятърът, който беше поутихнал, промени посоката си с два румба и позволи на Пенкроф да влезе по-лесно в тесния проток на залива.
От нос Челюст до устието на Благодарност оставаха само осем мили. Насочиха кораба към Гранитния дом и „Бонадвенчър“, разперил платно, заплава край брега на една миля навътре в морето.
Към четири часа Пенкроф остави вляво от носа на островчето, навлезе в протока, който го делеше от брега, и в пет часа „Бонадвенчър“ хвърли котва в пясъчното дъно на край устието на Благодарност.
Еъртън ги чакаше на брега, а бай Юп ги посрещна радостен и ръмжеше доволен.
И така преселниците изследваха цялото крайбрежие на острова, но не откриха нищо подозрително. Ако наистина имаше някакво тайнствено същество, то се намираше само в гъстите непроходими гори на полуостров Змия, където още не бяха насочвали издирванията си.
На 25 април вечерта, когато всички преселници се бяха събрали на възвишение Обзор, Сайръс Смит взе думата и каза:
— Приятели, мисля, че трябва да насоча вниманието ви върху някои събития, които се случиха на острова, и ще ми бъде много приятно да чуя и вашето мнение за тях. Тия събития са, тъй да се каже, свръхестествени…
— Свръхестествени ли? — прекъсна го Пенкроф, като пусна кълбо дим. — да не искате да кажете, че островът ни е свръхестествен?
— Не, Пенкроф — отвърна инженерът, — но положително е тайнствен, освен ако вие не ни обясните това, което аз и Спилет не можем да разберем и до днес.
— Говорете, господин Сайръс — каза морякът.
— Кажете ми — започна тогава инженерът, — разбрахте ли как стана така, че след като паднах в морето, ме намерихте на четвърт миля от брега, и то без да имам представа как съм стигнал дотам? Но да оставим това, разбрахте ли как Топ е открил вашето убежище на пет мили от пещерата, в която лежах?
— Друго — продължи инженерът. — Разбрахте ли по какъв начин кучето ни бе изхвърлено така необяснимо от водите на езерото след борбата му с дугонга?
— Не! Да си призная, не разбрах — отвърна Пенкроф, — а не можах да си обясня и раната на дугонга, която сякаш беше нанесена с остро оръжие.
— И после — продължи Сайръс Смит, — разбрахте ли приятели как е попаднала сачмата в тялото на малкото прасенце, как сандъкът е заседнал така благополучно за нас неповреден на брега, без да има и помен от корабокрушение, как бутилката с бележката ни се изпречи тъкмо навреме при първия излет в морето, как лодката ни скъса въжето и се спусна по течението на Благодарност при нас тъкмо когато имахме нужда от нея, как след нашествието на маймуните стълбата бе спусната горе от Гранитния дом, когато се чудихме какво да правим, и накрая как попадна в ръцете ни бележката, която Еъртън твърди, че никога не е писал?
Сайръс Смит изброи едно след друго всички чудни произшествия, които се бяха случили на острова. Хърбърт, Пенкроф и Наб се спогледаха, без да знаят какво да отговорят, защото за пръв път така подредени и съпоставени всички тия случаи ги поразиха извънредно много.
— Кълна се в честта си, господин Сайръс — обади се най-после Пенкроф, — вие имате право! Трудно е да се обяснят всички тия неща!
— А ето и един поразителен случай, приятели мои — продължи инженерът, — който е също така необясним като другите!
— Кой, господин Сайръс? — запита бързо Хърбърт.
— Вие твърдите Пенкроф — продължи инженерът, — че когато сте се връщали от остров Табор, на остров Линкълн е горял огън, нали?
— Да, разбира се — отвърна морякът.
— Напълно ли сте уверен, че сте видели този огън?
— Както сега виждам вас.
— А ти, Хърбърт?
— Ах, господин Сайръс — извика Хърбърт, — той светеше като ярка звезда!