Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Да, но знае какво сте донесли последния път, а тогава е закъснял. Много иска да говори с вас, капитане.
Брена положи ръка върху ръкава на брат си.
— Няма да те задържаме повече, Бо, но очакваме да те видим по-късно довечера. Мама ще бъде очарована като разбере, че си се върнал, и със сигурност ще иска да те види преди залез слънце. — Устните й потрепнаха в дяволита усмивка и тя се увлече в още възторжени размисли. — Нали знаеш, винаги си й бил любимец. Малкото й момченце. Както се гордее с първородния си, човек ще си помисли, че раждането ти е било нещо специално.
— Е, не бъди ревнива — укори я Бо през смях и я целуна лудешки по челото. Целуна и Сюзан и се обърна към Сарина. — Няма да се бавя — измърмори той и се отдалечи с мистър Оукс.
Сарина се сбогува с двете сестри, които отново й напомниха да ги посети скоро. Тя кимна, но знаеше, че няма да е лесно. Болката щеше да бъде по-силна, отколкото можеше да понесе.
Палубата вече гъмжеше от хора, Бо бе зает другаде, така че Сарина реши, че моментът за бягство е настъпил. Много по-добре бе да се измъкне, преди мъката от раздялата да я изтормози съвсем. Знаеше, че да се сбогува с моряците би я сринало емоционално — искаше да благодари на мистър Оукс, Били и останалите за вниманието, но се налагаше да им напише писма и да им ги изпрати, защото не желаеше да се посрамва с плач.
Сарина нямаше пари да си наеме хубава кола. Затова си проби път през блъсканицата, докато се отдалечи достатъчно от кея, за да спре и да успокои внезапното гадене. Погледна красивия кораб и почувства изгарящо съжаление. Искаше й се да е още там и да чака търпеливо съпруга си да приключи работа, за да си тръгнат заедно. От тези своенравни мисли очите й започнаха да парят, но тя примигна и прогони сълзите. И все пак, въпреки усилията, не можеше да притъпи усещането, че е изоставена, така че отвърна поглед с обезсърчена въздишка, вдигна чантата си и тръгна по познатата уличка от пристанището.
Къщата на чичо Стърлинг беше точно в границите, определени някога от стените на града. Тези укрепления бяха изчезнали отдавна, но влиянието им все още се чувстваше сред калдъръмените улички, построени при първите временни поселения на града. Къщата на чичо й се намираше на една такава уличка. Бе отдалечена от шумните места и усамотена, защото към уличката гледаше най-невзрачната й страна. Останалите три бяха опасани от оградена със стени градина — най-голямата му гордост освен любимите книги. Сарина си спомни с умиление как бе посещавала безброй пъти скромната къща заедно с родителите си.
Спря се от другата страна на улицата, за да изчака за мине една кола, и после бавно пресече. Предстоеше й дългоочакваното завръщане, ала я обхвана несигурност. Как ще реагира чичо й на неочакваното й пристигане? А когато обясни обстоятелствата около завръщането си, дали Стърлинг Кендал ще прояви търпението и разбирането, което тя очакваше?
Нарастващото й вцепенение от посрещането я накара да забави крачка и Сарина е натежало сърце отвори портата от ковано желязо. Чакълената пътека водеше към дома сред висящите клони каролински жасмин. Асмите не изглеждаха твърде добре през зимата, но тя си спомни възхитителния аромат, който се носеше от тях през по-топлите месеци. Отчупи едно изсъхнало клонче, докато минаваше, и после прикова очи в портала. Ръката й посегна към медното чукче, но тя се спря. Събираше сили да се изправи пред чичо си без срам.
Тропотът на копита по пътеката я накара да се обърне. Очите й се разшириха, когато видя как Бо дърпа юздите на един пръхтящ жребец, за да спре до портата. Той скочи, уви каишите около стълба и тръгна към нея. Един бърз поглед към лицето му убеди Сарина, че й е бесен. Очите му горяха с леден пламък, а мускулите на бузите му се стягаха и трептяха до степен, която не бе виждала преди.
— Кажи ми едно нещо, по дяволите! — изръмжа той, докато стигна до стъпалото, където стоеше тя. — Какво щеше да ти стане, ако бе изчакана и ми бе позволила да те придружа? Така възнамерявах да направя. Или чакаш с такова нетърпение анулирането, че искаш да се измъкнеш веднага? — Раздразнението му бе ужасно и все пак тя не можеше да усети накъде всъщност е насочено. Договорът, който бяха сключили преди три месеца, изискваше анулиране на брака им скоро след пристигането в Чарлстън. Според тази сделка тя можеше да си хваща пътя. Ала фактът, че го бе сторила, бе пробол сърцето му като с нож и му вдъхна мрачното усещане, че е бил предаден. Беше като всеки мъж, чиято съпруга избягва с таен любовник. Знаеше, че постъпва неразумно, но не можеше да се сдържи. Твърде много му хареса идеята тя да бъде негова жена, даже ако бракът им бъде една пародия. И въпреки предишните си опасения да се обвърже със съпруга и семейство, той не искаше да й позволи да си тръгне и всичко да приключи, без да направи усилие да я задържи.