Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Въобще не си спомням да съм виждала тази книга преди. Може би чичо ми не я оставял на открито, за да не я намерят деца.
— Един историк никога няма да сметне подобна книга за похотлива — възпротиви се Бо, — така че се съмнявам добрият професор да я е криел.
— Добре де, никога не съм я виждала преди — изсъска тя разгорещено.
— Хубаво! — Устните му се разтегнаха в заплашителна усмивка, а после, понеже обичаше да я дразни, той се наведе към нея и прошепна: — Рисувала ли си гол мъж?
— Разбира се, че не!
— Не знаеше как изглежда преди мен, нали?
— Тихо! Чичо ми ще те чуе!
Широките му рамене се вдигнаха равнодушно.
— Не ме интересува.
— Мен ме интересува! — възпротиви се тя едва чуто. — Предполага се, че ни предстои анулиране на брака. Да не си забравил?
— Ти не би ми позволила — тросна се той.
Удивена от този отговор, Сарина се взря в очите му, но нямаше време да го пита, защото чичо й отвори вратата и я задържа, докато Кора буташе вътре количката с чая.
Сервираха им чай и кифлички. Сарина опита нервно и от двете. Нямаше представа какво възнамерява да каже Бо на чичо й, но знаеше, че, каквото и да е, то би шокирало по-възрастния мъж.
Стърлинг й затвори вратата след икономката и се обърна към Бо.
— Какво искате да ми кажете, капитане?
— Просто, че Сарина и аз се оженихме…
Сарина се сви, докато очакваше реакцията на чичо си. Той без съмнение щеше да се обиди, че не са го уведомили предварително. Стърлинг се облегна на стола си, удивен и невярващ.
— Как стана това?
В стремежа си да остави бързо всичко назад, Сарина не даде на Бо възможност да каже, каквото бе намислил.
— Стана изведнъж, чичо Стърлинг, моментът го налагаше. Разбираш ли, племенникът на мисис Уинтръп се опита да се изкара мой настойник след смъртта й, и когато заплаши, че властите ще спрат отпътуването на „Дързост“, Бо… искам да кажа, капитан Бърмингам предложи брака като начин да измъкне и мен, и кораба си от Англия. Планираме да го разтрогнем в най-скоро време, но сметнахме, че трябва да научиш веднага…
Тракването на порцелановата чаша върху чинийката привлече вниманието на Сарина към съпруга й. Той изглеждаше искрено раздразнен.
— Да не би да не съм описала ситуацията точно? — попита тя притеснена.
— Напротив, много добре я описахте, мадам.
Стърлинг гледаше двамата млади пред себе си и се чудеше какво се чете в момента по лицето на Бо. Определено не беше удоволствие. Той понечи да успокои евентуалното му раздразнение.
— Излиза, че вие двамата сте намерили умно решение за излизане от трудна ситуация.
— Може би — промълви Бо. — Поне племенницата ви явно смята така. — После внезапно остави чашката и чинийката си на количката и стана. — Трябва да се връщам на кораба си. Оставих мистър Оукс да се оправя, без да му обясня точно как искам да реши някои въпроси. Сигурен съм, че ще се е объркал, докато се върна.
— Разбира се, капитане — рече чичо Стърлинг и отвори вратата. — Ще ви изпратя.
Докато възрастният мъж излизаше в коридора, Бо спря за малко и погледна към Сарина. Тя каза само:
— Предполагам, че скоро ще ми изпратиш документите да ги подпиша.
Усмивката му бе скована и насилена, а настроението му — мрачно.
— Ако настоявате, мадам.
Сетне се завъртя на пета и последва чичо й през преддверието Твърдата буца в гърлото на Сарина заплашваше да се превърне в порой от сълзи, докато слушаше тежките стъпки на съпруга си, който днес не бе в настроение да върви меко. Мъжете си размениха няколко приглушени слова на вратата, после тя се отвори. Сарина остана вцепенена, докато вратата се затвори отново с твърдост, която предизвестяваше края.
12
Една сутрин, повече от месец след завръщането й, Сарина слезе на закуска по-късно от обикновено, облечена в работната си роба — изглежда желанието й да рисува най-после се бе възвърнало. Чичо Стърлинг вече беше в трапезарията, чиито прозорци гледаха към градината, и закусваше с апетит. При влизането на племенницата си обаче той джентълменски се изправи и я поздрави сърдечно:
— Тъкмо се чудех къде си, скъпа. Моля те да ме извиниш, задето започнах без теб, но имам една среща, за която не бива да закъснявам.
Сарина хвърли поглед към бърканите яйца, царевичните питки, наденичките и ябълковия сос, наредени върху бюфета, и преглътна мъчително. Икономката постави пред нея подгрята чиния, но Сарина поклати глава.
— Благодаря, Кора, но мисля, че тази сутрин ще пийна само малко чай.