Неуловимият пламък

— Щом настояваш — съгласи се вяло Сарина. Поканата никак не я изпълваше е ентусиазъм. Въпреки че старателно бе обяснила на Бо как смята да си направи ателие и да започне отново да рисува, не беше сторила почти нищо по този въпрос. Дори когато чичо Стърлинг й предложи да се срещнат с някои стари семейни приятели, тя учтиво отказа, защото не искаше да ходи никъде и да се вижда с никого.

— Бихме могли да се поразходим по Броуд Стрийт и да направим малко покупки — предложи Стърлинг. Знаеше, че жените обичат подобни неща, а и самият той нямаше нищо против да се по-разтъпче с племенницата си под ръка. — Доколкото съм чувал, там имало доста добри модистки.

Сарина не знаеше дали да се разсмее или да заплаче. Само това й липсваше — някоя шивачка да тръгне да я разсъблича и да й взема мерките, бог знае какъв шок щеше да изпита. А милият, грижовен чичо Стърлинг си въобразяваше, че една нова рокля ще успее да я извади от лошото й настроение. Беше толкова отдаден на науките, че със сигурност не знаеше нищичко за женската мода, и въпреки това бе готов да отдели от собственото си време и средства, за да я заведе на шивачка само и само да я накара да се почувства по-добре.

Тя му се усмихна нежно.

— С удоволствие ще изляза с теб, чичо Стърлинг, но бих предпочела да посетим някоя книжарница. В момента не ми се обикаля по магазини за платове и шивашки ателиета.

Облекчението му бе толкова очевидно, че Сарина се засмя, трогната от готовността му да се жертва за нейно добро. Скоро той тръгна за срещата си, но преди това успя да изтръгне от нея обещание, че ще хапне нещо. Още при първата хапка от една питка обаче й се повдигна. Успя да се добере до стаята си, за да повърне, но след това се почувства толкова отпаднала, че се наложи да легне. Чак когато спря да й се гади, тя се надигна от леглото и неохотно се зае да се приготвя за разходката.

Чичо Стърлинг се прибра след повече от час. Тя вече го чакаше в салона. Беше облякла светлосиня вълнена рокля на кафяво райе, е голяма яка в същия цвят. Избрала бе тъкмо нея, защото беше по-широко скроена и можеше да се носи и без корсет. Тъй като времето навън не беше много хладно, Сарина бе предпочела вместо палто да наметне на раменете си един кашмирен шал в светлосиньо и кафяво. Върху прибраните й в красива прическа къдрици се кипреше кокетна синя шапчица, украсена с фазанови пера. А на устните й сияеше усмивка на измамно безгрижие.

— Вече си готова! — възкликна чичо Стърлинг, щастлив, че племенницата му изглежда толкова добре. После галантно й протегна ръка. — Тръгваме ли?

Ясното небе и лекият, едва доловим мирис на настъпващата пролет правеха деня наистина прекрасен. Накъдето и да се обърнеше, Сарина виждаше добре облечени мъже и жени, които влизаха и излизаха от магазините по улицата, и които бяха нагледно доказателство за благоденствието на град Чарлстън. Доколкото можеше да прецени, някои от тях бяха от близките плантации, други навярно идваха от района на фабриките, които се намираха извън града, на брега на река Ашли, а немалко — дори от по-далеч. Наред с провлечения каролински говор, до слуха й достигаха и доста гласове със северняшки акцент. Срещаха се и много европейци. След като бе живяла в огромен град като Лондон, Сарина трудно можеше да нарече Чарлстън метрополия, но при все това той имаше своя атмосфера и чар. Жителите му съчетаваха в себе си авантюристичния дух с острия търговски нюх и искреното южняшко гостоприемство, което превръщаше ходенето по магазините в изключително приятно преживяване. Без да иска, Сарина се оказа въвлечена в поредица от забавни разговори със собственици на магазини и чиновници — разговори, които варираха от традиционните забележки за мекото мартенско време до весели коментари на множеството пиеси, представяни в местните театри. След като при няколко особено остроумни подмятания не съумя да сдържи смеха си, тя с изненада установи, че разходката наистина е успяла значително да повдигне духа й.