Неуловимият пламък

— Предполагам, че трябва да ви благодаря за безопасното завръщане на племенницата ми, капитан Бърмингам.

— Има някои неща, които трябва да знаете, сър — отвърна Бо и слиса Сарина напълно. — И мисля, че ще трябва да ги обсъдим подробно.

Чичо Стърлинг погледна любопитно двамата, забеляза внезапното удивление на лицето на племенницата си и реши, че въпросът е спешен.

— Разбира се, капитане. Да влезем в салона, да пийнем чай и да поговорим.

Те го последваха през коридора, лъхтящ на лимон, до едно помещение, което гледаше към градината. През зимата тя бе почти заспала, само някои от камелиите все още цъфтяха. През летните месеци, припомни си Сарина, пъстрите цветя и спретнато подрязаните храсти създаваха невероятно красива гледка. Тя обичаше да се разхожда по наторените лехички, да гледа чудните багри на цветята и прекрасния белведер8, по чиито бели мозаични стени се катереха рози и бръшлян. Някога се бе надявала да успее да пресъздаде тази сцена на платното, но все още не го бе сторила.

— Сядайте и се разполагайте, докато отида да видя къде се е дянала икономката — подкани ги чичо Стърлинг. — Слухът на Кора отслабва, напоследък и не вижда добре, но твърди, че е във форма да продължи, както винаги.

Сарина си спомняше Кора от детството си и предположи, че жената е поне на шестдесет и осем. От реда в къщата се увери, че Кора, въпреки че не я биваше вече, все още чистеше и готвеше на чичо й, както бе правила през последните тридесет години.

Сарина пресече стаята и се настани на кушетката пред широките прозорци, които гледаха към градината. След по-малко от миг Бо я последва, като отмина по-удобните столове, за да седне до нея. Навсякъде, където погледът им се спираше, имаше книги в малки ниши, на лавици, както и по-големи томове, внимателно наредени на купчини. Бо вдигна един от тях и започна да го прелиства, докато интересът му се възбуди истински. Освен историческия текст вътре имаше рисунки на древни гръцки и римски статуи, много от които пресъздадени с графическа точност. Бърз поглед нагоре потвърди, че Сарина също е заинтересувана, така че той започна да прелиства по-бавно заради нея.

— Хубави рисунки — отбеляза той с усмивка, когато най-накрая я погледна.

Сарина бе леко наведена над него, но при тези думи се изправи и лицето й пламна. Не можеше да прикрие срама си, а само вдигна равнодушно рамене.

— Предполагам.

— И все пак не толкова хубави, колкото е всичко в действителност.

— Остави книгата — предупреди тя шепнешком. — Чичо ми идва.

— Това ли правеше, когато беше малко момиченце? — попита Бо, докато оставяше книгата на масата пред тях.

— Какво имаш предвид? — попита тя с разширени от учудване очи.

— Попивала си всички картинки на голи мъже и жени, а сетне си припвала да скриеш книгата, когато са се приближавали възрастните — обясни той през смях.

На Сарина й се искаше да охлади бузите си с мокра кърпа, но сериозно се съмняваше, че и това ще помогне, защото червенината й затопляше цялото тяло.