Неуловимият пламък

— Сюзан! Брена! — извика той радостно. — Какво правите вие двете тук? — Бързо прекоси разстоянието помежду им прегърна ги и ги целуна по бузите.

Сарина можеше само да предположи от тъмните коси и блестящите очи на двете дами, че те са част от клана Бърмингам, която той не е очаквал. За да не изглежда твърде любопитна, тя се извърна леко настрани и така спечели предимството да ги наблюдава ненатрапчиво. Дори сред всичките шумове наоколо, гласовете им се извисяваха до парапета, където тя стоеше.

По-високата весело обясни защо са в града.

— Дойдохме на покупки, но като чухме, че корабът ти се приближава, трябваше да побързаме, за да зърнем нашия брат, преди да отплава отново.

— Е, Сюзан, не е чак така — възпротиви се Бо през смях. После отстъпи с ръце на кръста. Лицето му се разтегна в широка усмивка, когато се обърна и огледа по-малката си сестра. — Брена, изглеждаш толкова пораснала. Какво? Нямаш вече плитчици?

— Хм! — Младата красавица с черна коса и сини очи отметна глава, престорено раздразнена от задявката му. — Никога не съм носила плитчици и ти го знаеш, Борегар Бърмингам! А ако благоволиш да си спомниш, мили братко, в момента съм на шестнадесет, достатъчно голяма, за да изглеждам зряла.

— Последният път, когато те видях, изглеждаше, сякаш се спъваш в собствените си крака, но оттогава явно си придобила доста грация — отвърна той шеговито. — Сега кажи, местните благородници още ли те преследват?

— О, млъквай, негоднико! — укори го тя, очарователно нацупена и продължи да описва преувеличено проблемите си. — Нали знаеш, татко вади пистолета всеки път, когато види да се приближава някой младеж. Кълна се, че никога няма да успея да се сближа с някого дори колкото да определя красив ли е, без татко да стои постоянно на пост.

— Повярвай ми, скъпа сестричке, има основания да те пази толкова внимателно — отговори Бо весело. — Гарантирам го като мъж.

— О, всичките сте еднакви — оплака се Брена ласкаво. — Татко се кълне, че съм живо копие на мама, а тя не е била много по-голяма от мен сега, когато са се оженили. Ако зависи от него обаче, ще си остана стара мома и на двадесет, преди да допусне наблизо някой джентълмен.

— Мислех, че мама е карала осемнадесет, когато се е омъжила — подразни я Бо с усмивка.

— Добре де, аз съм почти на толкова — възпротиви се Брена и тутакси му се оплези.

— Какво каза мама за това? — скара се Сюзан на по-малката си сестра и въздъхна отчаяно. — Никой никога няма да те вземе за друго, освен за непослушно малко момиче, ако не спреш да ни излагаш така.

Докато сестрите му се мръщеха една на друга, Бо вдигна поглед, за да потърси стройната фигура на съпругата си. Може би, ако възстановеше връзки със семейството му, Сарина нямаше да го мисли повече за звяр и да иска да отлети като ранена птичка.