Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Едно познато предчувствие обхвана Сарина. То бе безпогрешно както винаги, тя се обърна със стаен дъх и видя как Бо я гледа отблизо. Носеше шапката, с която тя бе свикнала през последните няколко седмици. Тя бе кипната небрежно на красивата му глава, а под нея вятърът брулеше късите черни кичури по слепоочията му. Беше благоволил да облече палто, може би заради Сарина, и изглеждаше все така възхитителен и царствен, колкото винаги бе бил и, без съмнение, щеше да бъде. Само като го гледаше, тя чувстваше как сърцето й почти ще изскочи от гърдите — то реагираше на присъствието му, както винаги бе правило и, без съмнение, винаги щеше да прави.
— Изглеждаш замислена — предположи Бо на глас, като се приближи и облегна лакти на перилото. — Не се ли радваш, че си у дома?
— О, разбира се — отвърна Сарина и успя да се усмихне по начин, който той не бе виждал през последните седмици. — Но не мога да не се почувствам чужда тук, след като съм отсъствала толкова време. — Пулсът й продължи да бие учестено, тя откъсна поглед от красивия си съпруг и се втренчи решително в разкриваща та се брегова линия. — Чудя се колко ли се е променило всичко, от както заминах. Дали въобще ще мога да позная града, който някога посещавах?
— Не мисля, че ще имате трудности, мадам. Не се е променил кой знае колко.
— Надявам се. — Повече се опасяваше, че ще се почувства чужда на хората, които обитаваха този район, но тя избягваше да споменава това. Чичо й щеше да я посрещне с отворени обятия, сигурна беше, но той бе затворен и необвързан човек, който преживяваше прекрасно в компанията на книгите си, когато не преподаваше. Що се отнася до едновремешните й познати, тя знаеше, че всичките й приятелки от детинство ще бъдат пораснали и без съмнение заангажирани с най-различни дела и обичайните за младите жени стремежи. Някои ще бъдат женени, вероятно и с дете на път…
Сарина трепна при мисълта за собственото си семейно положение и отнесено приглади с ръка роклята си отпред там, където меко се събираха полите. Разсеяният оглед спря внезапно, когато тя осъзна, че Бо я наблюдава с любопитна физиономия.
— Семейството ти няма ли да те посрещне в Чарлстън? — попита тя нервно и се обърна но посока на вятъра, за да охлади руменината по бузите си.
Бо бе сигурен, че в момента жена му изглежда по-уплашена и от малко котенце пред куп страшни кучета. Повдигна широките си рамене равнодушно и отвърна:
— По-голямата част сигурно е в Хартхейвън, така че едва ли са известени, че корабът ми акостира. Ще отида да ги видя по-късно, когато се настаня. Имам подаръци за тях, а и майка ми, разбира се, няма да е във възторг, ако остана в града и не им се обадя, че съм пристигнал.
— Мистър Оукс каза, че тук очакват пристигането ти и обикновено те връхлитат тълпи, които искат да узнаят какво си донесъл. Сигурна съм, че ако е така, ще ти трябва малко време да се измъкнеш. — Сарина направи съзнателно усилие да изглежда безгрижна и добави: — И ако е така, Бо, мисля, че трябва да обсъдим как ще действаш относно анулирането.
На Бо му се щеше да предложи да си дадат известно време, да премислят взаимоотношенията си и тогава да се разделят. През този период той възнамеряваше да попита чичото на съпругата си дали не може да я поухажва като всеки нормален момък с мисъл за брак. С този план удиви сам себе си в светлината на предишните си клетви, но просто не можеше да си представи да загуби момичето. И наистина, самата идея, че ще я заплени някой друг просто го гризеше отвътре.
— Ще имаме достатъчно време да обсъдим всичко това по-късно, Сарина. Аз не бързам.
Сарина пое дълбоко дъх и си наложи да бъде спокойна. Краткият съпружески живот с Бо Бърмингам със сигурност си имаше недостатъци, но само защото бракът им бе обречен да свърши. Знаеше, че колкото повече отлага, толкова по-тежко ще й се отрази, когато дойде време да подпише документите. Действително, измъчена както в момента, тя ясно си представяше емоционалното сътресение, което щеше да преживее, ако започне да се надява, че бракът им ще продължи, а го види напълно разрушен по-късно. Не можеше да продължи вечно със студената, надута маска, която бе надянала, откак го помоли да не ги смята повече за женени. Най-сетне, разбира се, непрекъснато си припомняше и една друга причина, за която се стараеше дори да не мисли, когато се разискваше въпросът за анулирането. Иначе заплашваше сериозно спокойствието си. Ето защо промълви тихо: