Не ме забравяй

— Ало? — Гейб вдигна телефонната слушалка в дома на Себастиан, като си мислеше, че може да се обажда Хана Гиъри.

— Гейб, Хелън е.

Само като чу гласа й, сърцето му отчаяно се преобърна, но после той осъзна, че става въпрос за нещо спешно. Тъкмо си беше мислил за нея, чудейки се дали да не се обади по телефона да провери какво става със семейството му.

— Какво има? — попита той и изправи гръб.

— Не съм виждала Малъри от сутринта, когато отидох на работа.

Гейб се огледа наоколо в празната къща, сякаш можеше да открие тук Малъри, притаила се някъде зад тежките мебели. Тук беше само старшина Родригес, потънал в четене на „Нешънъл Джиографик“.

— Обади ли се на Реги? — попита Гейб.

— Той казва, че й е звъннал към четири часа, но никой не вдигнал слушалката. Нещо не е наред, Гейб. Кучето е направило беля в къщата, което означава, че не го е извела на разходка. Малъри никога не забравя да изведе кучето.

Старшината остави списанието и въпросително погледна Гейб. Себастиан му бе наредил временно да изпълнява ролята на бавачка, а самият той бе излязъл на среща с Лийла.

— Провери ли в спортния център на базата?

— Да, обадих се и там. Никой не е виждал Малъри — гласът й все повече се извисяваше и явно я обземаше паника.

— Добре, слушай сега — започна да я успокоява Гейб, като се изправи и отиде в кухнята, където бе по-малко вероятно Родригес да чуе този личен разговор. — Може би пак е обзета от бунтовнически настроения. Гласът й звучеше доста кисело по телефона.

— Аха.

— Може просто да се преструва. Грешката е моя — той поклати глава. — Трябваше малко повече да поговоря с нея, да я накарам да разбере, че всичко това засяга само мен и няма нищо общо е нея.

— Какво да правя?

Беше толкова разстроена, че му се прииска да се втурне по телефонната линия и да я притисне към себе си. Ако Родригес имаше кола, щеше да я заеме и да отиде там на секундата. После той се сети за форда на Себастиан, паркиран отвън. Себастиан беше взел колата на Уести, за да изведе Лийла.

— Веднага идвам — обеща той.

— Сигурен ли си? Мога да дойда да те взема с колата.

— Не, ти трябва да стоиш до телефона. Аз ще се оправя.

— Добре — съгласи се тя и затвори.

Гейб прерови къщата за ключовете на Себастиан, но не можа да ги намери.

— Сър, не бива да ходите никъде — напомни му Родригес и препречи пътя му към изхода.

— Дръпни се, старшина — нетърпеливо му се сопна Гейб. — Жена ми има нужда от мен.

— Тогава и аз идвам — предложи младежът. — У мен са ключовете от колата на помощник-капитана. — Пъхна ръка дълбоко в джоба си и ги извади.

Гейб ги взе от ръката му.

— Не, благодаря. Това е семеен проблем. Сам ще се справя.

Той заобиколи по-младия мъж, който го последва по петите до вратата.

— Ама помощник-капитанът ми каза, че не трябва да се отделям от вас!

Гейб изтича навън, скочи в старата кола на Себастиан и я заключи, преди Родригес да успее да се настани до него. Сега най-малко имаше нужда някакъв си млад тюлен да разнася слухове за личния живот на Ягуара. След като всичките му спомени се бяха върнали, имаше шанс много скоро да го възстановят на активна служба. Не можеше да си позволи семейни проблеми да го забавят.