Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Вдигайки капака на кошницата, забеляза, че тя проявява скрито любопитство.
Бутилката с вино се появи най-напред. Себастиан със задоволство откри, че все още е студена. Тирбушонът и чашите я последваха. Никакви пластмасови чашки, това бе истински кристал, наследство от баба му. Ето защо кошницата тежеше толкова.
Лийла повъртя между пръстите си тежката чаша и в очите й проблесна удивление. Той наля вино почти до ръба.
Нека пие, докато кръвта й се сгрее, помисли си Себастиан.
Отвори кутия с нарязани на тънки филийки целина и моркови и я сложи между двамата. После се излегна, подпрян на лакът, и пийвайки по малко от виното, с доволен вид взе да наблюдава обекта на своите желания, докато Лийла отхапваше деликатно от едно парченце целина.
Хрус! Острите й зъби се забиха в целината и тя започна да дъвче, като повтаряше тези действия, докато я изяде. Отпи от виното и очите й се разшириха. Погледът й мигновено се насочи към него и тя помириса виното, за да е съвсем сигурна.
— Шардоне „Кълъмбия Крест“! — възкликна Лийла.
Това беше второто нещо, което каза тази вечер, освен че го беше нарекла шовинист.
— Да — отвърна Себастиан с огромно облекчение, понеже тя проговори, а и беше впечатлен, че разбира от вино.
— Ти харесваш и хубавото кафе — добави тя, напомняйки му за онази сутрин.
Спомняйки си колко се сконфузи тогава, той усети, че се изчервява, и беше благодарен на мексиканските си предци за мургавата кожа.
— Така е — с равен глас отвърна Себастиан. — Много съм придирчив към храната.
Лийла сбърчи вежди.
— Аз също — призна тя и отново отпи от виното.
Той съзря открилата се пролука в стената между тях и скочи право в нея.
— Значи имаме нещо общо — рече Себастиан.
— Така ли мислиш? — тонът й изведнъж стана леденостуден, като чашата в ръката му.
— Как би могла да го отречеш? — той гаврътна една голяма глътка, защото имаше спешна нужда от малко кураж. Темата за тяхното бъдеще заедно бе изникнала твърде бързо и Себастиан не беше готов. — Знаеш колко сме добри заедно — господи, момчетата щяха да си умрат от смях, ако го чуеха.
Лийла го погледна с присвити очи.
— Ти ми обеща, че само ще вечеряме заедно и нищо повече.
— О, ти си гладна — каза той, доволен, че по този начин тя му предоставяше временен отдих.
Закрепи здраво своята и нейната чаша на пясъка и започна да вади вечерята: пилешки гърди на скара, картофена салата, зрял боб… Лийла внимателно изучаваше храната.
— Сам си приготвил всичко това? — попита тя с удивление.
— Обичам да готвя — отвърна той и сви рамене. — А ти?
И тя сви рамене двусмислено. Със самодоволна усмивка, Себастиан сервира храната.
— Съпругът ти шовинист ли беше? — попита я той, понеже все още го болеше от по-раншното й обвинение.
Тя взе своята чиния и заби вилицата си в картофената салата.
— Той е турчин — изведнъж изрече Лийла. — Мъжът заема централно място в тази култура.
— Но и ти си туркиня — отбеляза Себастиан. — Значи си знаела какво да очакваш.
Очите й гневно блеснаха.
— Аз съм американка — каза тя. — Родена съм и съм израснала във Вирджиния.
— Аз съм мексиканец — добави той и вдигна лъжицата с боб до устата си. — Роден съм и съм израснал в Пуерто Валарта.
— И в тази култура мъжът заема централно място — промърмори Лийла.
Себастиан сви рамене, без ни най-малко да се чува обиден.
— Баща ми почина, когато бях на дванайсет години. Майка ми отгледа сама всичките осем деца. Не й беше лесно. Мъжът може да ти бъде партньор в живота.
Тя бавно остави вилицата си.
— Съжалявам, че баща ти е починал — рече Лийла, с което доказа, че все пак има сърце. Дългите мигли скриха очите й и тя започна да побутва пилешкото в чинията си.
— Ами твоите родители? — попита Себастиан. — Къде живеят?
— Върнаха се в родината си, при бистрите води на Средиземно море.
— Брат или сестра имаш ли? — опита се да я подтикне да говори повече той.
— Имам брат, живее в Калифорния. Виждаме се веднъж в годината.
Отговорът разкри дълбините на самотата й. Макар че живееше далеч от братята и сестрите си — всички те бях в Тексас, — той често ги посещаваше и им се обаждаше, стига да не беше в морето или на мисия.
Искаше му се да я попита за съпруга й, който очевидно я беше изоставил, но усети, че тази тема все още е табу, като се имаше предвид, че се познават отскоро.
— Виж какво — каза тя, потвърждавайки предположенията му. — Не излязох с теб тази вечер, с цел да се опознаем по-добре.