Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Той се поусмихна мрачно и попита в същия тон:
— А защо излезе с мен?
— За да се извиня — Лийла бързо отпи от виното. — Нямах никакво право да крия името си от теб през онази… онази нощ. — Мургавият й тен не можеше да скрие напълно приятната розовина, плъзнала по лицето й. — Макар че мъжете винаги го правят, пак не е правилно. Трябваше да ти кажа името си.
Беше я молил за това. Много пъти. Наричай ме както искаш, бе повтаряла тя с дрезгав глас. В началото го беше възбуждала мисълта, че може да си я представя такава, каквато си поиска. Известно време бе предполагал, че е проститутка. Защо иначе ще отказва да му каже името си? Ала по-късно през онази нощ, когато бе открил, че тя е удивително стеснителна, бе разбрал, че не е нощна пеперуда. Беше разбрал, че е добро момиче, което приема нещата твърде трагично. И тогава отчаяно бе поискал да научи името й, но безуспешно.
— Извинението се приема — отвърна той, макар все още да му тежеше фактът, че в продължение на месеци напразно се беше опитвал да я открие.
Беше разпитвал хора, които са били тогава в „Подвижни дюни“. Дори охраната на входа. Беше проучил номера на колата й и бе открил, че е използвала кола под наем в онази вечер, а от агенцията за автомобили под наем бяха отказали да му дадат истинското й име. В края на краищата, тя така умело бе прикрила следите си, че в продължение на три дълги месеца той се чудеше дали всъщност не го е изпързаляла някаква шпионка.
— Просто ми кажи защо го направи — настоя той, макар да подозираше, че знае отговора.
Лийла беше самотна. Беше в нужда. Ужасяваше се при мисълта за трайна връзка.
Въпросът определено я разстрои. Тя плесна с ръце и гривните й издрънчаха.
— Имах нужда… имах нужда да го направя — повдигна едното си рамо. — Моля те, не ме питай.
— Заради себе си? — Той искаше да има яснота. — Или заради някой друг?
Лийла го погледна озадачено.
— Какво искаш да кажеш?
— Дали някой не те е накарал?
— Разбира се, че не — предположението я развесели. — Какво, да не смяташ, че съм шпионка или нещо от този род? — И изненадвайки го, се разсмя.
Смехът преобрази лицето й — от хубаво то стана зашеметяващо красиво. Себастиан рязко си пое дъх. Ето я нея! Жената, която му се усмихваше, докато я държеше в прегръдките си и двамата танцуваха бавно в зимната градина на клуба, а луната сияеше над главите им и океанът стенеше в ушите им.
— Лийла — промълви той и престана да се преструва, че страстта му е отслабнала. — Ти си най-красивата жена, която някога съм срещал. Моля те, не ме отблъсквай. Трябва да те опозная по-добре.
— Не! — каза тя и усмивката й изчезна.
Премести се по-далеч от него, сякаш се страхуваше, че той може да скочи отгоре й и да не й остане никакъв избор.
Себастиан много се изкушаваше. Но уважението надделя над импулса. Ако тя изобщо някога сама поискаше да я докосне, трябваше да го направи със същата страст, каквато бе показала преди три месеца.
Отчаянието му нарастваше.
— Няма да те докосна — обеща той, виждайки, че се готви да избяга от него. — Искам само да чуя какви са причините. Като се има предвид колко ни е добре заедно, ми се вижда абсурдно, че сега не искаш да си с мен.
Думите му я разстроиха. Виждаше смут в очите й. Тя не беше глупава жена. Именно такава му харесваше, макар че прекалената й гордост го докарваше до отчаяние.
— Добре — съгласи се тя, след като се пребори със себе си. — Предполагам, че ти дължа обяснение.
Пое си дъх. Храната и питието й стояха забравени върху одеялото. Засега нямаше начин да я накара да се напие дотолкова, че да свали тази рокля.
— Бракът ми беше кратък и бурен — започна Лийла. — Не оправдах очакванията на съпруга си, макар да се стараех. Бог знае, че се стараех. Един ден се прибрах и заварих къщата празна. Алтул беше отнесъл всичко, освен дрехите ми. Никога повече не го видях. Замина за Турция — жално продължи тя. — Беше ме заплашвал, че ще го направи, за да си намери съпруга, която ще се грижи по-добре за него… — гласът й изтъня и секна. — Остави ми куп дългове — горчиво добави Лийла.
И разбито сърце, помисли си Себастиан. Ужасно много му се искаше да намери този негодник и да му даде хубав урок. Той бе стъпкал неукротимия дух на Лийла и я бе накарал да се чувства унизена.
— Познавам хора, които ще ти помогнат да го намериш предложи той.
— Не! — рязко отвърна тя. — Не искам нищо от него. — Вирна брадичка и гордо погледна Себастиан. — Изплатих дълговете и подадох молба за развод. Беше много сложно да получа развод без неговото съгласие, но се справих.
Смелостта й силно го трогна.
— Твоята история докосна сърцето ми, bonita — призна той като един истински пламенен мексиканец.