Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Същевременно семейството му стоеше на първо място, а не отрядът. Укоряваше себе си, че не е предвидил как ще реагира Малъри на отсъствието му. Трябваше ясно да й покаже, че независимо от душевното си състояние винаги ще си остане неин баща. Всъщност същата сутрин бе подал молба за стартиране на процедурата по законното й осиновяване. Нямаше ли да е най-ужасната ирония на съдбата, ако с нея се случеше нещо, преди той да успее да осъществи тази мечта?
Себастиан изгледа с неодобрение роклята на Лийла. Според него това беше най-най-последното нещо, което тя би трябвало да притежава, камо ли да носи на първа среща.
Седнала на пътническата седалка до него, тя приличаше на монахиня в расо. Черната рокля я покриваше от глезените до шията, скривайки всеки сантиметър от стройното й изящно тяло, освен ръцете, тъй като нямаше ръкави. Предположи, че трябва да е благодарен за това малко утешение, но точно в момента ръцете й стояха скръстени на гърдите като щит, което според него не бе добър знак.
Косата й беше вдигната. Сребърни обеци искряха на ушите й и най-малко десет различни гривни подрънкваха на китките й. Носеше черни сандали с тънки каишки, които не можеха да скрият пурпурния лак на изящните й пръстчета. Като цяло, тя изглеждаше готова за официален коктейл.
Леле, каква изненада я чакаше само!
Синята му флотска риза и летният му панталон трябваше да й послужат за предупреждение. Все пак тя не каза нищо, когато Себастиан подкара с леко превишена скорост колата към океана. Беше великолепна вечер, достатъчно хладна, за да напомня за наближаващата есен, и достатъчно топла, за да може човек да седне на брега и да наблюдава залеза на слънцето.
Когато колата навлезе в морския резерват „Бек Бей“ Лийла пак не каза нищо, макар че веждите й се повдигнаха озадачено.
— Пристигнахме — каза той и се ухили, паркирайки светкавично на едно от многото свободни места.
Рядко рекламираха резервата пред туристи. Целта беше да осигури убежище за водорасли, редки птици и дребни морски животни, а не да носи приходи от прииждащите всяка година летовници. Всъщност на паркинга имаше само още две превозни средства — „Парк Рейнджър“ и полицейска кола.
Себастиан заобиколи автомобила, за да изпълни задълженията си на кавалер, но Лийла вече бе отворила вратата и слизаше.
Той тръгна към багажника, за да извади нещата за пикник, които бе приготвил, и през това време усилено се молеше на света Богородица да стопли кръвта във вените на Лийла.
Тя беше неговото бъдеще, след като излезеше в оставка. Трябваше да я накара да повярва в това; иначе какъв смисъл имаше да напуска флота?
Лийла взе одеялото от ръцете му.
— Мога да го нося — настоя тя.
Той държеше пълната кошница и освен това трябваше да затвори люка на колата.
— На това му казват мъжки шовинизъм — каза тя и го погледна предизвикателно с черните си очи.
Себастиан затръшна вратата на автомобила с по-голяма сила от необходимото. Въздържа се да отговори на язвителната й забележка, защото усещаше, че ще се карат така, както правиха любов — яростно. А той не искаше да се кара с нея тази вечер. Не, тази вечер нямаше да й даде повод да откаже да му даде сърцето си.
Мълчаливо тръгнаха към морския бряг. Под напора на вятъра нелепата рокля на Лийла прилепна към тялото й, тъй че сега по-малко приличаше на чувал, отколкото в началото. През отвора на ръкава Себастиан зърна за миг яркочервена коприна. От тази гледка му се зави свят. Майко Божия, дали тя не носеше ален сутиен и бикини в същия цвят?
Дланите му се изпотиха и едва не изпусна кошницата. Изведнъж неговата цел за вечерта се промени; вместо да убеждава Лийла да рискува да му отдаде сърцето си, макар че такъв си оставаше дългосрочният му план, по-добре да я убеди да свали тази отвратителна рокля.
Първо, трябваше да поговорят. Трябваше да се държи кротко и да внимава да не я уплаши с нещо, за да постигне целта си.
— Нека се настаним някъде сред дюните — предложи той.
За негово удивление тя се подчини безропотно. Забеляза, че вятърът оплита черните й копринени коси.
Стигнаха малка девствена долина, заобиколена от бели пясъчни хълмове, обрасли с морска трева, които пазеха завет. Себастиан усети, че в тази непорочно чиста падина пясъкът е мек под мокасините му. Изу обувките си и се обърна да вземе одеялото от ръцете на Лийла, като нарочно я докосна. Тя рязко се дръпна. Стори му се, че това е добър знак.
Като застла тяхното гнездо с огромното одеяло, той постави кошницата в центъра и с жест покани Лийла да седне. Настани се до нея, а кошницата остана до коленете им.