Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Спря на по-малко от крачка от напрегнатото тяло на Лийла, като я поглъщаше с поглед, но не смееше да я докосне.
Забеляза, че тя диша тежко. Явно не беше чак толкова безразлична към него, за каквато се представяше.
— Е, какво е извинението ти, bonita4? — попита я той и отново започна да я поучава: — Или винаги използваш мъжете така грубо?
— Не правя нищо повече от онова, което мъжете всеки ден причиняват на жените — парира го тя, а черните й очи святкаха.
— Не всички мъже — кротко я поправи той. — Знаеш ли какво си мисля? Че си страхливка. Само страхливците не казват името си.
Предизвикваше я нарочно. И все пак искаше да я нарани с думите си, защото тя му беше причинила нещо по-лошо. Беше го накарала да полудее от страст, а след това бе изчезнала.
— Ти се страхуваш от интимна близост — добави той, приближавайки се достатъчно близо до нея, за да вдъхне жасминовото ухание на кожата й. Бавно и дълбоко си пое дъх и успя да я обърка достатъчно, за да я накара да отстъпи назад.
— А ти какво разбираш от интимност? — изсъска Лийла. — Бил ли си женен изобщо?
Думите й го накараха да млъкне. Не, не се беше женил.
Бе женен за работата си. Нямаше да е честно да дава най-доброто от себе си на тюлените, а жена му да се задоволява с остатъците.
— Не — призна Себастиан.
— Случвало ли ти се е някога единственият човек, на когото имаш най-голямо доверие, да изтръгне сърцето ти?
Сега тя трепереше, с което му напомняше за пеперуда, и с внезапна болка той осъзна, че навярно е била омъжена за най-неподходящия човек, за някой, който не е виждал в нея онова, което той виждаше в момента. Копнеейки да я утеши, той здраво я обгърна с една ръка и я дръпна към себе си. С другата си ръка стискаше метлата — като връзка със здравия разум. Тя притежаваше способността да го кара да губи разсъдъка си.
Не можеше да каже кое е по-твърдо — дръжката на метната или тялото й, но тя не се съпротивляваше.
— О, querida5, не знаех — с утешителен тон каза той. — Съжалявам.
Малко по малко, тя се отпускаше. Както бе притисната към него, тялото й се нагаждаше към неговото, омекваше от топлината между двамата. Себастиан притисна нос към косата й и едва не простена. Уханието й така ясно възвърна спомена за онази вълшебна нощ!
Ухото й имаше съвършената форма на раковина и направо копнееше за опустошаващото докосване на езика му. Гърдите й бяха притиснати към неговите както тогава, когато бяха правили любов. Тази жена беше прелестна. Толкова уязвима и изящна. Този път Себастиан нямаше да бърза. Попита я:
— Ще вечеряш ли с мен тази вечер?
Лийла се помъчи да се освободи от ръцете му, но той я държеше здраво.
— Довечера ще работя.
— Тогава утре — настоя той, наслаждавайки се на натиска на малките й ръце върху гърдите му.
— И утре ще работя.
Себастиан продължаваше твърдо да се надява.
— Аз те моля само да вечеряш с мен — увери я той. — Обещавам, че няма да те докосна.
— Как да ти повярвам? — насмешливо изрече тя. — В момента ме прегръщаш против волята ми!
— Против волята ти ли? — удивено попита той.
— Да!
— Значи не искаш да доближа устните си до твоите и да те целувам, докато краката ти се подгънат? — попита той, като я гледаше в очите.
— Не — със слаб глас отговори тя.
И все пак коленете й май бяха омекнали, а пулсът й биеше неистово на онова нежно място в основата на шията й.
— Много добре — костваше му голямо усилие, но я пусна, разчувстван от това да я види, че едва стои на краката си. — Ти избери коя вечер — неумолимо настоя той.
Лийла закърши ръце.
— Само вечеря? — попита тя, а погледът й със съжаление се насочи към устата му.
— Само вечеря. Давам ти дума.
Навън в коридора зазвъня звънчето и момичешки смях оповести пристигането на следващата група ученички. Лийла разсеяно погледна към вратата.
— В петък съм свободна — каза тя.
— Тогава в петък — отвърна той, като прие предложението и се съгласи. — В седем часа? Откъде да те взема?
— От тук. Сега ще те помоля да си тръгваш. Трябва да се подготвя за следващия урок.
Лийла протегна ръка да вземе метлата и той й я отстъпи, като с нищо не показваше, че вътрешно ликува.
— Дотогава, querida.
Позволи си да плъзне поглед по оскъдно облечената й фигура. След това се обърна и се постара да не върви с прекалено наперена походка към вратата.
Момичетата в предната стая се смълчаха, когато той премина покрай тях на път за изхода, заплеснаха се по стройния мургав мъж.
„Не е лошо за един мъж на четиридесет“, помисли си той, докато излизаше навън в жегата.
4
Хубавице (исп.) — Б.пр.
5
Мила, скъпа (исп.) — Б.пр.