Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
При вида на своя „Форд Фалкон“, все още с грундирана броня и изкривен преден калник, се закова на място. Дори не можеше за миг да си представи Лийла в тази кола. Не беше достатъчно добра за нея.
Може би Уести щеше да му заеме своята сапфиреносиня 300ZX. Една страхотна малка спортна кола щеше да подхожда много повече на Лийла Езер. Да, да. Само като си я представи в колата на Уести, и страшно се възбуди.
Но той бе говорил сериозно. Това можеше да му струва живота, но в петък вечер щеше да се държи с Лийла като със статуя на света Богородица. Щяха да навлязат в тази връзка бавно. Защото колкото и да беше божествена Лийла, сърцето й веднъж вече е било опустошено. И ако той искаше да я направи своя невеста, трябваше първо да излекува сърцето й.
Седнал на обичайния стол с висока облегалка, Гейб изучаваше лицето на доктор Териен, търсейки следи от двуличие. Той го посрещна любезно и с доволен вид го заведе в кабинета си.
— Разкажи ми всичко — подкани го лекарят, като го гледаше право в очите. — Жена ти ми каза, че в началото на тази седмица си успял да възстановиш повечето от спомените си.
Гейб се почувства малко като предаден и си представи как докторът и Хелън бъбрят зад гърба му.
— Да, истина е — потвърди той. — Заминахме за Анаполис при родителите й и аз сънувах нещо, което трябва да е задвижило някакъв механизъм. Всъщност си спомних всичко.
В последния момент той реши да попреувеличи истината и да си направи нещо като експеримент. „Нека лекарят си мисли, че съм си спомнил всичко, и да видим какви ще са последиците“. Ако някой веднага след това започнеше да го преследва, подозренията на Гейб щяха да са оправдани.
Доктор Териен го изгледа, повдигайки гъстите си вежди.
— Е, това е чудесно! — възкликна той. Изглеждаше искрен. — Изминали са само… колко… две седмици. Това е потресаващо! Разкажи ми как стана. Започни с мисията. Какво си спомняш за нея?
Гейб зае замислена поза. Беше любопитно, че лекарят изведнъж поиска да говорят за провалената мисия. Или може би бе най-разумно да започнат от нея?
Съчини история, основаваща се на онова, което си спомняше за експлозията, която бе зърнал, седейки отзад в камионетката.
— Държах под око четвъртата ракета — разказваше той — и се бях свил зад една платформа с варели, когато изведнъж вдигнах поглед и видях един от тангосите да стои точно над главата ми.
— Тангос ли? — прекъсна го лекарят, издавайки цивилната си подготовка.
— Терорист. Прасна ме в лицето с приклада на пушката си… — сякаш някой изобщо би могъл да изненада Гейб по този начин. — … и тогава трябва да съм изгубил съзнание. Вързаха ръцете и краката ми с жица и ме хвърлиха отзад в една камионетка. В следващия миг складът гръмна. Нямам ни най-малка представа за причината.
— Удивително! — промърмори доктор Териен, като клатеше глава съчувствено.
После Гейб му разказа за престоя си във временния лагер високо в планината. Наблегна на приятелските си отношения с Юн Иеп и обясни как младежът му е помогнал да избяга. Спомена, че се е снабдил с информация в компютърната зала и е успял да я изпрати на ФБР. Добави, че положените от него усилия са убедили Лъвит да поиска да се срещнат вдругиден.
— И така, какво ще кажеш? — попита го Гейб. Търсеше и най-малки признаци, които да му подскажат какво мисли докторът.
— Ще кажа, че си герой — отговори доктор Териен и в очите му блесна възхищение. — Заслужаваш най-висока награда за всичко, което си преживял. Ти наистина си невероятен човек, Гейбриъл. — После очите му потъмняха. — Жена ти ми каза, че според теб животът ти е в опасност — добави той.
Сърцето на Гейб болезнено се сви. Защо Хелън не му вярваше? Дали защото твърденията му бяха изсмукани от пръстите, или пък защото истината беше прекалено ужасна, за да си я представи реално?
— Факт е, че някой се опита да ме убие в Пхенян — дръзко каза Гейб. — Имам причини да смятам, че отново ще се опитат да ме убият.
— Но ти каза, че именно терорист се е опитал да те убие напомни му лекарят.
Вече го бяха хващали в лъжа.
— Добре — призна си той, като се размърда на стола си. — Истината е, че все още не мога да си спомня нищо за мисията. Ами ако не е бил тангос? — Помисли си за убития при автомобилна катастрофа Форестър. — Ами ако е бил някой, когото познавам, ако съм изровил някоя мръсотия за него и той не е искал да доложа за това? Представи си, че е решил да ме елиминира, но не е успял. Аз оцелях благодарение на двама от местните хора, които измъкнаха задника ми от склада, преди да гръмне. Тогава какво? Този човек няма ли да иска сега да съм мъртъв?
Доктор Териен го изгледа със съмнение.