Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Не прави това — помоли го тя, като извърна поглед. — Мъката е загуба на време и енергия. Добре го знам. Изплаках цял океан от сълзи, но това не промени нищо. Пък и не съм ти казала всичко. Няма да ми съчувстваш чак толкова много, когато разбереш останалото.
— Когато разбера какво? — попита той заинтригувано.
— Причината, поради която бях с теб през онази нощ.
Дъхът му секна, докато чакаше да чуе останалата част.
— Надявах се да забременея — бързо изрече тя. — Искам да имам бебе. Преди да е станало твърде късно. — Тя погледна надолу към шарките на одеялото. — Просто не искам в живота си бащата на това бебе, всъщност не искам, който и да е мъж.
Внезапно прозрение освети романтичния полумрак на спомените му. Въобразявал си беше, че тя го е избрала, защото го е смятала за неустоим. Беше я примамил с признанието, че е тюлен, един от малцината, принадлежащи към военния елит на света. Тя бе изглеждала толкова страстна, толкова нетърпелива да скочи в леглото му, когато всъщност се е нуждаела единствено от спермата му.
Е, pendejo6! Ако и това не можеше да свали един мъж от облаците, той просто не знаеше какво друго би могло. Онова, което за него бе една нощ на гореща страст, за нея не беше нищо повече от безумно желание да зачене!
Все пак Себастиан успя да намери някакъв положителен момент в това разкритие. Ако преди три месеца тя толкова отчаяно бе желала спермата му, тогава може би все още я желаеше. Той я имаше в изобилие. На практика това бяха неизтощими запаси.
— Разбираемо е да искаш да имаш дете — каза той, внимателно претегляйки думите си. — Някой, когото да обичаш… който в отговор да те обича безусловно.
Тя се взря в лицето му, явно лекотата, с която прие нещата, й се видя подозрителна.
— Не си ли бесен, че те използвах? — тя поклати глава и лицето й пламна. — Срамувам се, че се държах толкова дръзко. Но времето ми изтича. Аз… аз тъкмо бях навършила трийсет и осем.
Едната му вежда рязко подскочи нагоре.
— Искаш да кажеш, че тогава е бил рожденият ти ден? Ама че страхотен начин да го отпразнува!
— Да — призна тя и извърна поглед.
— Брей, брей! — промърмори Себастиан, доволен, че й е предложил нещо специално през онази вечер. — Това означава, че си зодия Близнаци.
— Телец — отвърна тя. — Родена съм на границата между двете зодии.
Себастиан леко се усмихна. О, да, Телец. Трябваше да се досети, като се имаше предвид упоритият й характер.
— Държането ми през онази нощ съвсем не е характерно за мен — подчерта тя. — Не можех отново да се изправя лице в лице с теб и да ти обясня. Знаех си, че все ще го направя най-накрая. Само че… не тогава.
— Но ти дойде в къщата ми, за да говориш с Ягуар. Трябва да си знаела, че ще налетиш на мен.
— Време беше — тихо каза Лийла. — Толкова много съжалявам — добави тя, кършейки ръце.
Себастиан не искаше тя да си припомня за онази нощ с ужас и срам. Искаше да мисли за нея като него — като за прозрение, за среща, която е променила живота и на двама им завинаги.
— Престани да се извиняваш — настоя той. — Не ми е нужно твоето унижение. Нито твоите обяснения.
Лийла изведнъж се смълча и той осъзна, че е говорил прекалено грубо.
— Все още ли искаш да имаш дете? — попита Себастиан, като измъкна единствения си коз и го постави на масата.
Тя стреснато вдигна поглед към него.
— Защо?
— Спи с мен отново — предложи той. — И отново, и отново, докато това стане.
Разбира се, предлагаше й много повече от своята ДНК. Предлагаше й брак, къща, бъдеще за тях двамата и техните неродени деца. Но усещаше, че тя ще избяга, ако дори само намекне за тези неща.
Лийла го гледаше така, сякаш е изгубил разсъдъка си.
— Сериозно ли говориш? — попита тя.
Да, дявол го взел.
— Да — отвърна Себастиан.
— Че защо ще го правиш, след като аз те използвах по такъв начин?
Тя да не би да се шегува?
— Аз съм много великодушен човек — отговори той, гледайки я съвсем сериозно. После развали всичко, като избухна в смях. — Искаш ли да знаеш истината? Онази нощ с теб беше най-хубавото преживяване в живота ми, querida. Бих направил всичко, за да я преживея отново.
— Ще се съгласиш да ми дадеш бебе — бавно каза тя, — без да се обвързваме изобщо?
Гледаше го с такава надежда, че Себастиан не можеше да поставя условия.
— Точно така — отговори той.
Разбира се, нямаше никакво намерение да остави нещата да завършат така. Ако подходеше правилно, тя щеше да се влюби и да се омъжи за него. И тогава щеше да разбере, че не всички мъже се превръщат в отвратителни съпрузи.
— Трябва да си помисля — гласът й звучеше слисано. Той повдигна рамене.
6
Глупак (исп.) — Б.пр.