Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Той и Рейнар свалиха Ронсард по стълбите и тогава Крак сграбчи Никола за ръката, сочейки към отсрещния край на площада.
Над полегатия плочест покрив на Съда се спускаше мъгла. Беше достатъчно рехава, за да се виждат през нея дори в настъпилото смрачаване очертанията на чудовищата и фронтоните по сградата; но в настъпването й имаше нещо неумолимо, сякаш унищожаваше всичко по пътя си. Тя се спусна до паважа през Съда едва ли не величествено, подобно на водна стена пред канара и се стече пред стъпалата при основата.
В този момент Никола видя движението зад нея. От фронтоните падаха каменни отломки и се разбиваха на паважа. Това ще унищожи Съда, помисли Никола, без да вижда смисъла. Индивидите с по-бърза мисъл в тълпата се разбягаха към улиците, който водеха вън от площада, макар някои биещи се групички все още да не забелязваха какво става. Тогава на паважа пред сградата се приземи нещо много по-голямо от каменна отломка; отчетливият звук на стълкновение на плът с камък, се чуваше дори от това разстояние. След това нещото бавно се изправи на крака и се заклатушка, за да излезе от мъглата. Беше огромно, сиво и приведено като оранжева маймуна от джунглите в най-далечните части на Парсия, но от гърба му стърчаха закърнели криле. Никола за миг си помисли, че вижда таласъм, подобно на оживяла илюстрация от книга. След това осъзна, че това е едно от каменните чудовища от фронтоните на сградата, само че вече не беше каменно. След броени секунди към него се присъединиха още две, после цяла дузина и още една дузина.
Намираха се твърде далеч от изходите на площада, особено при състоянието на ранения Ронсард. Никола се огледа отчаяно, след което погледът му се спря на стената на затвора зад тях. Онази малка врата беше затворена, но надзирателите бяха излезли оттам само преди секунди. Можеше да са я оставили отключена.
— Тръгвайте натам.
Нямаше накъде другаде да се тръгне. От тази страна на затвора нямаше други врати, а нямаше да успеят да стигнат навреме до Префектурата.
— Очевидно е някакъв вид магическа атака, която е раздвижила каменната украса — изрече спокойно Ронсард, докато Никола и Рейнар почти го носеха към вратата. — Срещу кого смятате, че е насочена?
Рейнар измърмори:
— Защо си мисля, че се досещам.
Той хвърли поглед през рамо.
— Идват насам — и то бързо.
— Нямаше нужда да ми го казваш.
Никола махна на Крак и му посочи вратата. Оръженосецът стигна до нея и натисна бравата, след което извади от джоба си лоста за разбиване и го заби в ключалката.
Никола изпсува под нос и хвърли поглед зад себе си. Мъглата и облаците почти изцяло блокираха светлината; приличаше по-скоро на привечер, отколкото на следобед. Хората все още търчаха по улиците, но всичките тромави сиви фигури в мъглата се насочваха насам. Той изскърца със зъби и потисна импулса да каже на Крак да побърза; последното нещо, което искаше в момента бе да отвлича вниманието му.
Накрая Крак отстъпи, пъхна лоста в джоба си и извади пистолета. Стреля по ключалката и след петия изстрел вратата се предаде със стържене на огънат метал. Крак се хвърли с цялата си тежест върху дръжката, отвори широко и Никола и Рейнар завлякоха Инспектора вътре. Когато Крак се опита да затвори вратата, тя се оказа заседнала на каменния паваж и той започна мълчалива борба с нея. Никола се хвърли да му помогне и двамата успяха да я затворят и да оставят отвън приближаващата се мъгла. Точно когато вратата се затвори и Рейнар спусна тежкото резе, нещо отвън нададе яростен вой. Никола се махна от вратата, отбелязвайки мислено, че ако някой от надзирателите на затвора се беше сетил да пусне резето, той и останалите вече щяха да са мъртви. Рейнар се подпря на вратата и изглеждаше най-вече ядосан, Крак изтриваше потта по челото си с ръкава на сакото.
— Доста напрегната ситуация, — изрече Ронсард с желание да завърже разговор.
Той се беше подпрял на стената и ги гледаше многозначително.
— Какъв е следващият ни план за действие?
ДВАНАДЕСЕТ
Мадлин извървя пеш краткото разстояние от Колдкорт до градската порта и оттам се качи на обществен омнибус. Опитът я беше научил, че общественият транспорт винаги е за предпочитане при пренасянето на ценни предмети; дори това да означаваше по-обиколен маршрут до склада, омнибусът бе по-сигурен от кабриолет-такси.
Сферите се намираха в торбата, която държеше в скута си. Когато пристигна в Колдкорт има време само да смени прашния костюм с рокля и жакет, които приличаха на облекло за празника на Прислужницата, и да напъха косата си под една грозна и широкопола шапка. Ако се натъкнеше на познати, които да я разпознаят като Мадлин Денар, нямаше да е трудно да скалъпи обяснение за някаква романтична забежка или облог. Повечето от познатите й от театъра бяха глупаци и със сигурност щяха да повярват на всяка лъжа, щом звучеше достатъчно авантюристично. Започваш да говориш като Никола, каза си. Кога стана толкова цинична? По някое време след като разни магьосници започнаха опитите си за ме убият, отвърна си. По някое време след като се запозна с Никола. Беше взела със себе си и малък пистолет, който сега бе затъкнат под ризата й.