Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Няма, само е доста охлузена, — прошепна тя.
Не искаше да чува истинския й глас. Той беше запален театрал и също така не й се щеше да я разпознае като Мадлин Денар.
— Трябва да си отида в къщи…
— Един полицай видял Ронсард и мъжете, които го спасиха от линча да се отправят към затвора, каза един от мъжете край масата.
Беше друг капитан от Префектурата; не се сещаше за името му.
Хал извърна поглед към говорещия и стисна устни сякаш, за да не избухне.
Дефанс махна изтощено с ръка.
— Мислиш, че са били в комбина с Инспектора ли? Невъзможно!
— А ти да не смяташ всичко това за съвпадение? Да се случи тъкмо когато Ронсард трябваше да застане пред Съда?
— Той бе нападнат и почти убит от бунтовниците, така че надали можем да говорим за някакъв опит за бягство. Дадох съвсем категорична заповед на полицаите да преведат Инспектора по топлата връзка, вън от обсега на тълпата. Щях да ги разпитам, кой е отменил тази заповед, но и четиримата са мъртви.
— Подозираш заговор ли? Абсурд!
— Ронсард не би си помогнал с магия, за да организира бягството си, не и срещу собствените си полицаи — каза внезапно Фалие — Някой е организирал това без негово знание.
— Права сте само е охлузена. Имате късмет.
Хал забеляза съдрания ръкав на Мадлин и погледна към полицая, който все още чакаше до вратата.
— Намерете някакво сако за дамата, за да може да се прибере.
Нямаше търпение да се присъедини отново към спора и да защити приятеля си Ронсард, но все пак намери време да помисли за благоприличието й.
— Благодаря — прошепна Мадлин с нисък глас.
Хал срещна погледа й и се поколеба, но каза само:
— Няма нищо, млада госпожо. — и се изправи.
Мадлин сграбчи торбата, прие сакото на младия полицай, с което закри скъсаната си рокля и се отправи към изхода.
Никола знаеше, че трябваше да се придвижват сега, докато затворът все още се намираше в състояние на хаос.
Помещението, в което се намираха беше празно и безлюдно, осветено от самотна газена лампа високо на варосаната стена и очевидно нямаше друго предназначение, освен да представлява поредната пречка за бягство. Подът бе застлан с каменни плочи и имаше още една врата, солиден портал от дъб и тежки железни плочи, които предпазваха ключалката. Никола погледна към нея и усети как стомахът му се сви. Не разполагаше с инструментите, необходими, за да пробие тези плочи, дори ако разполагаше с часовете, нужни за тази работа. Ако това е заключено, направо загиваме, още тук и сега. Той пристъпи и натисна бравата, след което почти се замая от облекчение, когато тя поддаде. Отвори внимателно и се озова в коридор, тесен и нисък, осветен от равномерно разположени газени лампи, който се простираше в едната посока към друга тежка врата, а в другата продължаваше и вървеше приблизително успоредно на външната стена.
— Това не е много окуражително, — изрече с нисък Рейнар като пристъпи в коридора заедно с него — че не се озовахме пленени тук за удоволствието на онова, което ни преследва, искам да кажа. Колкото до каква ще правим оттук нататък…?
Никола се поколеба. Присъствието на Ронсард правеше ситуацията с пъти по-проблематична.
— Можем да се пробваме на основната врата или да се предадем на първото служебно лице, което видим, но… — той се обърна и погледна Ронсард.
Инспекторът се усмихна мрачно.
— Но ще ви е трудно да дадете обяснения ли? Засега и аз предпочитам изход с по-малко препятствия.
Нямаше да може да се придвижва бързо. Раната на главата му кървеше, едното му око вече подпухваше и куцаше на всяка крачка.
Добре тогава, помисли си Никола. Значи ще го направим по трудния начин. Все още с поглед върху Инспектора попита:
— Познавате ли изобщо това място?
— Не, за жалост познавам само обществената му част.
Крак наблюдаваше разтревожено Никола. От всички тях Крак бе прекарал тук най-много време, но пребиваването му се ограничаваше до блока с килиите. Никола предпочиташе да не се доближава до тази секция на затвора, освен ако абсолютно не се налагаше.
— Дайте ми няколко секунди — каза, полуизвърнат и затворил очи в опит да се съсредоточи. — Бил съм тук при подобни обстоятелства.
Не точно тук, но на горния етаж.
Когато организира бягството на Крак, беше запаметил наизуст плана на това място, но това се случи преди години. Да, но тогава ти беше преоблечен като надзирател и имаше ключове за коридорите, а Крак се правеше на умрял. Без ключове и без подходяща маскировка или без труп с очевидни признаци на чума, който да отблъсква обичайния интерес, щеше да е значително по-трудно. части от картата се връщаха в паметта му. Знаеше къде трябва да отидат; там обаче, щеше да възникне истинският проблем. Каза: