Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Полицаят стреля отново и мишената му се появи в полезрението й.
Мадлин изпсува толкова гръмогласно, че един от мъжете погледна в нейната посока. Нещото, което се приближаваше към тях приличаше на кръстоска от таласъм и маймуна, със зинала ухилена паст и закърнели криле, и груба и напукана като камък сива кожа. То се спусна напред като се придвижваше с неочаквано голяма скорост и полицаят, който беше стрелял по него избяга. Е, скъпа, определено е магия, помисли мрачно Мадлин, посягайки към пистолета под ризата си. Усещането на малкия пистолет в ръката й, я накара да се чувства по-добре, макар да подозираше, че чувството за безопасност е само илюзорно. Нещо с по-голям калибър щеше да е доста по успокояващо. През плътната материя на торбата долови, че една от сферите започва да жужи и вибрира, както когато вампирът се беше доближил до прозореца на надстройката в Колдкорт. Тя притисна торбата до гърдите си с желанието да я накара да замълчи. Не сега. Съществото, таласъм, или каквото там беше се намираше едва на двадесет крачки от нея и тя не искаше да привлича вниманието му. То се насочи към един от невъоръжените мъже и тя вдигна пистолета си, макар да не разбираше дали куршумите не дават никакъв ефект или полицаите, които вече стреляха, просто бяха лоши стрелци.
Нещо я сграбчи за ръката и я повлече в пресечката. Веднага разбра, че не беше човек, дори и в полумрака на тясната, прилична на пещера пресечка. Хватката беше студена и твърда като скала, непробиваема. Тя инстинктивно измести рязко встрани центъра на тежестта си, движение, което би накарало всеки нападател, човек да залитне, но нещото само стисна още по-силно ръката й. Пръстите й се сгърчиха от болка и неволно спуснаха предпазителя на пистолета. Малкото оръжие разполагаше само с два изстрела; тя си пое въздух и едва успя да върне лостчето на мястото му, за да се опита да стреля отново. Гърлото й се беше свило от страх и шок; дори не изпищя, когато нещото отново изви ръката й и я принуди да застане на колене.
С насълзени очи тя видя същество, почти същото като онова, което беше подгонило хората на улицата. Тялото беше еднакво, но това имаше рога, които стърчаха от масивното му чело. То вдигна в юмрук свободната си ръка; щеше да разбие черепа й с един удар. Мадлин принуди безчувствената си ръка да се размърда независимо от парализиращата болка и сведе пистолета, след натисна спусъка. Звукът я оглуши и в бузата й се забиха каменни отломки, което я накара да сметне, че не е улучила, а е стреляла в стената на алеята, но съществото изрева от болка. То пусна ръката й и тя се свлече на земята.
Направи нещо, бягай, бори се, стани. Дясната й ръка беше безчувствена и тя успя единствено да се изтъркаля настрани. Натъкна се на нещо меко с твърди буци, което жужеше сякаш бе приютило пчелен рой. Торбата. Сферите. Тя предпазливо отвори торбата със здравата си ръка и измъкна най-горната сфера.
Съществото се надвесваше над нея и тя замахна към него със сферата в ръка.
Светът побеля за кратко все едно окъпан от ярка светлина. Времето спря. Тя чу нечовешкия вой и й се стори че сякаш вижда звуци и чува цветове. След което премигна и времето отново потече.
Съществото все още стоеше надвесено над нея, но вече неподвижно, като застинал леден блок. Тя се надигна и предпазливо докосна грапавия му гръден кош. Не лед, а камък. Мадлин положи още жужащата сфера в скута си все. Сега, когато можеше да огледа съществото на спокойствие, видя, че то е чудовище за украса. Най обикновено покривно чудовище, подобно на онези, които пазеха покривите на повечето обществени и частни постройки във Виен. Изпита необуздан порив да го бутне е да го разтроши на паважа. О, или пък ако имах чук. Надигна се и проскърца със зъби от болката в дясната ръка.
Някъде на улицата проехтя експлозия, последвана от странен удар, сякаш нещо тежко се удряше по паважа. Мадлин пропълзя до началото на алеята и успя да се изправи на крака и да се приближи достатъчно, за да надникне предпазливо.
На улицата имаше три чудовища, но едното се беше превърнало в камък и лежеше на парчета насред пътя. Докато гледаше, и едно от другите се закова на място, точно когато посягаше към един полицай и се катурна, за да се разбие с тъп звук. В следващия миг забеляза магьосника.
Вратите на Префектурата стояха отворени и някакъв млад мъж с очила и двуредно сако стоеше надвесен на парапета на стълбището и се взираше в последното чудовище и мърмореше полугласно. След като изрече заклинанието, все още неспокойната сфера в ръката на Мадлин се разтресе яростно.