Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Спри!
Всички се вторачиха в него и застинаха за миг. Ронсард беше паднал на колене, премигваше и изглеждаше на път да изгуби съзнание. Всичките му похитители имаха грубото облекло и набитото телосложение на работници и от белезите по лицата и палките, с които очевидно всички разполагаха, ставаше ясно, че до един нямат нищо общо с почтения физически труд. Същият сой мъже, които работеха и за Никола. Той се усмихна:
— Нека да бъдем разумни. Пуснете го и ще можете да си отидете.
Главатарят взе усмивката му за проява на слабост. Той се изхили презрително и каза:
— Няма да стреля. Продължавайте…
Никола натисна спусъка. Куршумът уцели мъжа в гърдите и го отхвърли към единият от масивните пилони, които поддържаха бесилката, където той се свлече на платформата и остави тъмно петно върху износената дървения. Никола леко премести дулото пистолета към мъжа, който държеше въжето, вероятен следващ кандидат за участта на главатаря. Все още усмихвайки се, каза:
— Хайде отначало. Пуснете го и ще можете да си отидете.
Мъжете, които държаха Ронсард, го пуснаха и се отдръпнаха без да чакат консенсус с останалата част от групата. Инспекторът залитна и почти се свлече, но успя да се задържи изправен. Онзи с въжето вдигна нервно ръце. Никола посочи с пистолета към края на платформата.
— чудесно. Сега изчезвайте и не се връщайте.
Мъжете се заблъскаха към ръба на бесилката и скочиха долу. Никола сложи пистолета в джоба на сакото си и отиде до Ронсард, който се беше свлякъл до единия от пилоните. Докато го повдигаше, се появи Рейнар, който подхвана ранения мъж от другата страна и каза:
— Надявам се имаш някаква представа какво ще правим сега?
Изражението му беше скептично. Крак, който се беше отдръпнал враждебно на няколко крачки от тях, изглеждаше твърде изнервен от присъствието на Ронсард, за да разпитва Никола за следващата посока на действие.
Оглеждайки хаоса около себе си, Никола измърмори:
— Рейнар, изглеждаш ми разколебан.
Не виждаше сред тълпата Кюзар и Ламан; трябва да се бяха изгубили в суматохата. Бунтът изглежда набираше сила. На площада се бяха изсипали още полицаи и усилията им да разчистят пространството пред Съда, въвличаха нови и нови неутрални дотогава зяпачи. Пазачи в тъмнокафяви униформи се стичаха покрай бесилката, за да се присъединят към битката. Никола се обърна назад и видя една малка желязна врата, която зееше отворена в стената на затвора. Слънцето се беше скрило изцяло зад тежки оловносиви облаци; ако внезапно се излееше порой, ситуацията можеше да се подобри, в противен случай със сигурност щеше да се влоши.
Можеха да предадат Ронсард обратно в ръцете на Префектурата, под маската на примерни граждани, осуетили линч от страна на тълпата. Проблемът се състоеше в това, че личността, която бе направила така, че Ронсард да бъде изложен на гнева на тълпата, го беше уредил най-вече отвътре; можеше да се окаже, че предават Инспектора на същия човек, който бе направил опит да го убие.
— Не можем да го предадем на полицаите, — реши Никола.
Успя да каже само това, защото бе най-близко до признанието, че просто не знае какво да прави оттук нататък, което не можеше да направи дори и пред Рейнар.
— Дайте първо да го измъкнем оттук.
— Напълно съм съгласен.
Това бе толкова неочаквано, че Никола, почти изпусна Ронсард. Гласът на Инспектора съвсем не беше напрегнат и тонът му бе толкова спокоен, сякаш седеше в нечия приемна, а не висеше на ръцете на спасителите си с изранено и пребито лице, от което капеше кръв върху обувките им. Той се усмихна на Никола и добави:
— В този момент на мен също ми липсва доверие в добрите стари полицаи.
Никола се опита да отговори и откри, че не може да обели и дума. Рейнар трябва да беше прочел нещо по тъпото му изражение, защото каза:
— Значи за това се разбрахме. Каретата ни вероятно е блокирана в края на площада. Ако можехме да се доберем до нея…
Изведнъж ги удари силен порив на вятъра: Ако Никола вече не се беше хванал, за да крепи Ронсард, навярно щеше да залитне назад. Той пое дълбоко въздух и едва не се задуши от отвратителната миризма. Инспекторът и Рейнар също се закашляха. С изключение на местата с най-ожесточени схватки, тълпата замря. Крак пристъпи по-близо до Никола и измърмори:
— Мирише като в онази стая.
Само това не, помисли Никола. Каза:
— Трябва да се махаме оттук.
Не същото Изпратено, не може да бъде. То не бе способно да се придвижва на дневна светлина и освен това бе видял с очите си, че е мъртво, дори да не се броеше думата на Мадел. Това трябва да беше нещо друго.