Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Трябва да се приближим още.
— Там! — изкрещя изведнъж Рейнар.
Никола се обърна. Рейнар ги беше предпазвал в гръб, обърнат към площада. Едва удържащ натиска на телата зад себе си, той видя една устремена нанякъде група хора и Ронсард сред тях. Инспекторът се отскубна и успя да изкачи няколко стъпала назад към Префектурата, когато някой го блъсна отзад и той изчезна в тълпата.
Отвеждаха го към онази участък на площада, където се намираше затворът. Рейнар го хвана за ръката.
— Какво ще правим, по дяволите?
Никола се поколеба, но само за миг. Имаше поне дузина причини да го стори, но тази, която в момента имаше най-голямо значение беше, че някой много искаше Ронсард да умре, същият който искаше и те да умрат и Никола знаеше, че, ако разберат причината, ще научат много.
— Намерете Ронсард и го измъкнете оттук.
— Точно от това се боях — изръмжа Рейнар и мечът му засвистя, за да им разчисти скоростно път.
Напредваха, тълпата отстъпваше пред оръжието на Рейнар и пробивността им. Никола вече не виждаше Ронсард, но държеше под око онзи, който беше блъснал Инспектора: беше едър мъж с украсена шапка и го губеше от поглед сред хаотично движещите се глави наоколо. Излязоха на открито и Никола видя, че поне още шестима придружават похитителя на Ронсард и че двама от тях влачат Инспектора. Водеха го… Към старата врата на затвора? Защо, по дяволите…? Никола изведнъж изтръпна. Не, към старата бесилка.
Силен удар в гърба го извади от равновесие и той залитна няколко стъпала нагоре; по скоро усети, отколкото видя как във въздуха зад него изсвистя нещо тежко и метално. Извърна се навреме, за да види върха на меча на Рейнар, който се подаваше от гърба на някакъв мъж. Оръжието му, сгъваема палка, падна на паважа.
Никола се втурна към бесилката като се надяваше, че Рейнар и Крак ще го последват. Дървеният трап за екзекуции се беше разпаднал преди години, така че ако похитителите на Инспектора успееха да го обесят, екзекуцията щеше да представлява бавно задушаване, а не бързо прекършване на врата — това можеше да даде известно време на Никола.
Поредната група бунтовници препречи пътя му. Той предпочете да се вреже в тях, вместо да губи време да ги заобикаля и се наложи да се наведе, когато някакъв мъж с изцъклен поглед замахна към главата му с прекършена дръжка от метла. Мъжът залитна и отново замахна, при което Никола разбра, че беше пиян.
Никола избягна това препятствие, оказа се зад него и го сграбчи за раменете. Мъжът продължаваше да размахва унесено импровизираната си палка, очевидно признателен за навременната подкрепа. Никола насочи човешкия си таран в правилната посока и останалите биткаджии се разпръснаха от пътя му.
Похитителите на Ронсард се подготвяха да го обесят, понеже такъв вид убийство щеше да бъде приписано на тълпата; ако просто го бяха застреляли, можеше да възникнат подозрения. Това не е дело на Октав или на домашния му магьосник, помисли Никола. Който и да го беше планирал, познаваше Виен твърде добре.
Отново се озоваха в свободно пространство. Той обърна мъжа настрани, в случай че Рейнар или Крак си проправяше път отзаде му и го блъсна. Пияницата се заклатушка нататък в търсене на нови мишени и Никола се затича.
Двама от мъжете влачеха Ронсард по стълбите към бесилката. Един от останалите забеляза, че Никола идва и му препречи пътя. Никола видя как изражението му се превръща от злобно хилене във внезапна тревога. Той бръкна в джоба на сакото си и Никола видя проблясъка на метал. Замахна с бастуна си, прасна ръката на мъжа и револверът, който онзи тъкмо изваждаше, падна на паважа.
Видът на револвера накара Никола да осъзнае, че беше донякъде неподготвен специално за това начинание и той се хвърли към оръжието. Удари се в паважа и сграбчи дулото в същия момент, в който някой го хвана отзад за сакото. чу се сподавен вик и нападателят внезапно го пусна. Той се претърколи и видя Рейнар, който издърпваше меча си от гръдния кош на мъжа, с Крак зад гърба. По стъпалата на бесилката припряно се спускаше към тях друг мъж; Никола се изправи и изкрещя, за да привлече вниманието на Крак, след което му метна бастуна си. Крак се извърна и ръгна новодошлия в стомаха с тежкия дървен прът, толкова силно, че спокойно можеше да пробие корема му, след което го улови за яката и го запокити настрани.
Двама обезвредени, помисли Никола, остават още пет. Той се втурна по стълбите към платформата, която проскърцваше заплашително под тежестта на мъжете отгоре й. Трима от тях се бореха с Ронсард, който все още се съпротивляваше, макар лицето му да бе обляно в кръв от многократните удари по главата. Един премяташе въже през рамото на бесилката, а другият стоеше и наблюдаваше. явно главатарят. Никола махна на Рейнар и Крак да стоят настрана, след което насочи револвера към главатаря и каза: