Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Омнибусът представляваше продълговата, открита отстрани карета със скамейки, които побираха около двадесет човека, ако те изпитваха желание за твърде голяма близост. Сега беше полупразен и Мадлин беше успяла да се уреди с място недалеч от капрата на кочияша. Тя се взираше разсеяно в минувачите по улицата и мислеше за настоящите проблеми, когато забеляза небето. Кога се стъмни толкова? Тя потърси часовника, закачен в горната част на корсажа й. Тези облаци се сгъстиха доста бързо; всеки момент ще завали.
Отпред на улицата ставаше нещо, хора тичаха и крещяха. Мадлин се надигна да види какво става и накрая се принуди да стане и да се надвеси вън от каретата. Пътят беше препречен от други карети, забавени от ненадейното увеличение на потока от минувачи, и кочияшът дръпна юздите.
Мадлин се намръщи и стисна по-силно торбата. Другите пътници се размърдаха и започнаха да мърморят, а един припрян мъж с цилиндър слезе и продължи пеш. Кочияшът крещеше на другите карети или да се разкарат от пътя му, или да му кажат, по дяволите, какво става.
— На площада пред Префектурата има бунт, — извика един от другите кочияши — Обръщай!
— Не бунт а магия!
Един изпоцапан мъж със съдрано палто и окървавено лице се промъкна през струпването от карети и се обърна към пътниците от омнибуса и към останалия спрял транспорт като проповедник пред претъпкан салон.
— Магия, разруха! Таласъми превзеха съдебните зали. Ние сме обречени! Бягайте от таласъмите на площад „Съдебен“!
Кочияшът на омнибуса наблюдава сцената безмълвно, след което извади някакъв плод от чантата в краката си и го метна към главата на оратора. Последваха летящи предмети откъм другите карети и откъм част от спътниците на Мадлин и мъжът избяга. Кочияшът отново седна на мястото си и псувайки започна да обръща каруцата. Мадлин слезе преди той да приключи тази извършена с неохота операция и тръгна с бърза крачка към тротоара по претъпканата улица.
Не й беше трудно да си представи таласъми след Изпратеното. И вампирите. Предположи, че беше възможно в този момент и други хора във Виен да са привлекли подобен вид магическо внимание, но ако те също бяха посетили „Съдебен“ този следобед, съвпадението щеше да е прекалено. Не, нямаше кой друг да е, освен домашният магьосник на Октав.
Мадлин се поколеба за миг. Складът бе на един, два километра оттук, а площадът беше само на две преки.
Тя се запромъква из пресечките докато стигна до улица „Жезъла на бляновете“, която беше успоредна на площада. Мина покрай достатъчно бягащи в обратната посока хора и чу достатъчно объркани разкази за трагедията, които потвърждаваха, че най-малкото, е имало бунт. Стигна до улицата, която водеше към сградата на Префектурата и към южния вход на площада. Тя беше зловещо пуста, гола и безцветна под сивото небе. Мина покрай една тъмна витрина и долови с крайчеца на окото собственото си отражение. Нагласи на рамото си дръжките на торбата и продължи да крачи. Виждаше интересните изображения по корнизите на Префектурата и поредицата стъпала, осветени от две газени лампи в поставки от ковано желязо. Внезапната тишина бе толкова смущаваща, че гледката бе почти успокоителна. Мадлин си каза, че непременно трябва да разбере какво е станало, без значение дали бунт или магия, а ако Никола и останалите по някаква случайност са били арестувани… Ами, пак беше най-подходящото място да го разбере.
Пред нея се чуха крясъци и тя спря. Груха хора, униформени полицаи и някаква смесица от съдебни чиновници, продавачи и улични безделници изтопурка край ъгъла на Префектурата. Мадлин се дръпна и залепи гръб в мръсните тухли на стената на един магазин, а в това време единият от полицаите насочи пистолета си към някого вън от полезрението й и стреля. Тя потрепери, когато шумният изстрел отекна в камъка. Ако бунтът се пренесеше на тази улица, Префектурата щеше да заприлича на обсадена крепост; не можеше да си позволи да остане тук. Тя започна да отстъпва заднишком към най-близката пресечка.