Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Мадлин не изчака да види унищожаването на чудовището, а се обърна, за да прибере двете останали сфери и да ги напъха припряно в торбата. Трябваше да ги махне оттук. Щом тя, с нейния малък талант долавяше силата им, то магьосникът на Префектурата щеше да я регистрира със сигурност. Тя преметна внимателно торбата през рамо като все още придържаше дясната си ръка. Само това й липсваше, да прекара часове наред в килия, докато придворните магьосници установят, че сферите нямат нищо общо с магията на площада, а през това време Никола и другите са Бог знае къде и правят Бог знае какво.
Тя излезе на улицата със залитане, за да бъде пометена от поредната вълна бегълци, насочили се към Префектурата. Мадлин се опита да се измъкне, но някой я бутна по болната ръка и тя не успя да задуши болезнения вик.
— Тази дама е ранена! — извика някой.
Мадлин се огледа объркано и разбра, че има предвид нея. Изведнъж се оказа приклещена между някакъв млад полицай и друг, по-възрастен мъж, които се взираха в нея. Ръкавът й беше съдран и разкриваше обезкръвената плът на предмишницата й.
— Не, не това е просто драскотина — опита се да протестира — Трябва да се прибера в къщи…
Те не я слушаха.
— Вътре има лекар. — каза полицаят и я подкара към стъпалата на Префектурата. По-възрастният, преизпълнен с желание да помогне, жестикулираше към останалите и ги кандърдисваше да погледнат какво е сторило с бедното момиче едно от ужасните чудовища.
Мадлин се запъна и много категорично започна да обяснява, че желае да я остават на мира, когато осъзна, че се намира само на две крачки от младия магьосник. Не можеше да си позволи да привлече вниманието му. Преглътна псувнята, която напираше на устните й и се остави да бъде отведена нагоре по стълбището и оттам в Префектурата.
Фоайето на Префектурата беше просторно, но беше изпълнено с крещящи и бутащи се хора. След рязкото преминаване от дневната светлина, Мадлин почти ослепя в сумрака на газените лампи. Единият от набедените й спасители я държеше плътно за здравата ръка и я водеше през суматохата. Надали щеше да успее да се отскубне от него във фоайето на Префектурата, че и да се измъкне навън, без значение дали имаше криза или не, особено когато човекът просто се опитваше да й помогне. Мадлин реши, че преди да се измъкне, ще й се наложи да остави доктора да се погрижи за ръката й.
Полицаят отвори вратата на една стая, в която газените лампи бяха включени на максимална светлина и от високите прозорци навлизаше и бледа дневна светлина. Мадлин едва успя да фокусира групата мъже, скупчени край една маса и говорещи на висок глас, преди полицаят да каже:
— Доктор Хал, тук има една ранена дама.
Ох, по дяволите, помисли немощно Мадлин. Разбира се, че Доктор Хал беше в Префектурата. Тъкмо щяха да изправят Ронсард пред магистратите; къде другаде можеше да бъде Хал?
Доктор Хал се извърна с нетърпеливо изражение, което се превърна в тревога, когато я погледна. Той пристъпи и все ранената й ръка и Мадлин се озова настанена на най-близкия стол.
Единият от мъжете край масата беше Капитан Дефанс от Префектурата. Той тъкмо казваше:
— Сега атаката е съсредоточена върху затвора, това е очевидно.
Дефанс беше як мъж с оредяваща кестенява коса. Беше един от главните поддръжници на Ронсард, беше разследвал делата на Донатиен по много поводи, но за повечето от тях не знаеше, че е бил по следите точно на Донатиен. Ако познаеше Мадлин, щеше да е, защото я беше виждал на сцената на Елегант.
— Но Съда… — възропта някой.
— Точно оттам дойдоха съществата. Насочиха се към затвора. — поправи го Дефанс с поклащане на главата.
— Най-важният въпрос, джентълмени, е кой спретна магията?
Говорещият представляваше висок мъж с прошарена коса и красиви, макар и сурови черти. Ох, по дяволите, помисли си Мадлин, зашеметена от прииждащите един след друг шокове. Това е Раен Фалие, Придворният Магьосник. Вече не вярваше, че положението може допълнително да се влоши. Почвам да си мисля, че всеки момент ще нахълта и Кралицата.
Мадлин бутна торбата си под стола и сложи крака отгоре й. Трепереше от нерви, но Хал щеше да го приеме за нормално и като следствие от раняването. Никога преди това не се беше доближавала толкова до него и сега той разполагаше с всички възможности да я познае като жената, която бе виждал дегизирана при други обстоятелства, но вниманието му се разкъсваше между ранената й ръка и спорещите в другата част на стаята мъже. Мадлин си позволи да изпита известно облекчение; ако имаше малко повече късмет, той можеше изобщо да не погледне лицето й повече от бегло.
— Няма нищо счупено, — измърмори на себе си, опипвайки внимателно предмишницата й.