Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Прати Девис да каже на Кюзар да доведе колкото може повече хора. Побързай.
Крак кимна отсечено и се отправи назад към каретата.
Рейнар засука многозначително мустака си.
— Предусещаме ли неприятности или ще ги предизвикаме? — попита полугласно.
— Мисля, че и двете. — каза Никола.
Той вдигна вежди, докато униформени полицаи избутаха насила от стъпалата на Съда неколцина от по-нахалните зяпачи.
— Определено и двете.
чакаха. След като изпрати Девис при Кюзар, Крак пак се присъедини към тях и с повечко настойчивост успяха да си пробият път почти до стъпалата пред Съда. Само един огромен и отвратително вонящ субект се възпротиви на присъствието им: Никола даде знак на Крак, който сграбчи мъжа за гърлото, наведе го до нивото на очите си и изрече с тих глас забележка, която накара нападателя да измърмори някакво извинение и бързо да се отдръпне, след като Крак го пусна.
часът, насрочен за разпита на Ронсард, минаваше и Никола виждаше, че все още не отварят Съда, дори за хора, които имаха съвсем законна работа там. Помисли си, че така допускат грешка; вместо това трябваше да започнат възможно най-скоро и да разрешат на всеки, който успее да се промъкне, да заеме място в галерията. След което повечето зяпачи нямаше да имат причина да останат и щяха да се отдръпнат или да се заемат с работите си. Отлагането на разпита само подхранваше атмосферата на наелектризирано очакване.
Небето се заоблачаваше, но утринният бриз изглежда беше утихнал напълно. На площада ставаше все по-горещо и тясно и множеството тела, нагъчкани във все по-отесняващото пространство не подобряваха ничие настроение. И да искаше, не можеше да избере по-добър ден за това, помисли си Никола, който и да беше „той“. Ако реша за предизвикам бунт, отсега нататък ще трябва да вземам предвид и метеорологичните условия. Той отмести поглед от сградата на Съда, тъкмо навреме, за да види проправящите си път към тях Кюзар и Ламан. Изведнъж Рейнар изпсува и Никола улови погледа му в обратната посока.
Отпърво видя на стъпалата на Префектурата само група полицаи. След това изруга при вида на изправения сред тях Ронсард. На стъпалата на Префектурата, а не в топлата връзка, откъдето престъпниците можеха да бъдат отвеждани до съда, недосегаеми за побеснялата тълпа.
— Ето го, — изкрещя някой и тълпата се втурна напред.
Никола също се втурна напред като разблъскваше хората, които му пречеха с лакти и с бастуна си, с който ръчкаше в ребрата всички, които отказваха да се поместят от пътя му. Той и Рейнар бяха виждали Ронсард много пъти и го познаха лесно. Това че го познаха провокаторите, които си бяха проправили път най-близо до сградата, при положение, че би трябвало да са го виждали само на някаква неясна скица с молив от жълтите вестници, потвърди най-лошите му предположения. Който и да беше устроил ареста на Ронсард, все още действаше и нямаше никакво намерение да позволи на Инспектора дори да стигне до подсъдимата скамейка.
Стъпалата бяха претъпкани с хора, които се биеха и бутаха напред. Видя как един от полицаите пада на земята, след което напорът на телата помете и останалите. Никола спря, за да реши какво да прави и някакъв мъж, облечен в кърпено работно сако го сграбчи за яката и почти го отдели от земята. Той го удари в корема с дръжката на бастуна си, след което го фрасна с нея и по главата и противникът му го пусна и изчезна на бегом. Някой се блъсна в него изотзад. Никола клекна, след което видя, че е Рейнар.
От Префектурата се изсипваха още полицаи и биваха поглъщани от хаоса и биещите се фигури. Сякаш всички едновременно крещяха и пищяха. Ненадейно се освободи малко място; Никола се обърна и видя, че Рейнар е извадил меча си от ножницата.
Това доказва, че половината от тези хора са платени провокатори, помисли Никола, истинските виенски анархисти нямаше да се поколебаят да се нахвърлят срещу един меч. Беше се нагледал на спонтанни вълнения в Крайречен, за да знае разликата. Успя да се изкачи с две стъпала по-нагоре, за да заеме по-добра позиция, а Рейнар го следваше плътно. Не виждаше Ронсард, но най-близкият изход към площада беше задръстен от налитащи и биещи се хора — зяпачите изчезваха преди Короната да се е намесила с конна полиция.
Крак си проби път през тълпата и се присъедини към тях.
— Виждаш ли го? — попита го Никола като крещеше, за да може Крак да го чуе в невъобразимата шумотевица.
Крак поклати глава.
— Може да са го вкарали вътре.
Може… Но това бе инсценирано твърде внимателно. Нямаше да разрешат на полицаите да го спасят… Никола изпсува от безсилие.