Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Организирането на бягството на Крак от затвора бе небивал успех, особено доколкото затворническите власти бяха твърдо убедени, че оттам не можеше да се избяга. Официално Крак беше мъртъв и погребан в едно от гробищата за бедни в покрайнините на града.
Когато каретата им прекоси площада, мина покрай мястото, където се издигаше старата бесилка, мрачен символ на виенската правосъдна система. Тя не се използваше от петдесет години, тъй като, за да избегне струпването на големи неуправляеми маси хора, Министерството беше наредило екзекуциите да се изпълняват във вътрешността на затвора. След смъртта на Едуар Никола идваше всеки ден на площада, за да гледа бесилката, да я докосва, без да го забележат, ако беше възможно, да се сблъсква с нея и с всичко, което символизираше.
Ронсард нямаше да е в самия затвор, а в кабинетите на Префектурата, която се издигаше от външната страна на далечната стена на затвора и заемаше половината площад от другата страна. Седалището на Префектурата представляваше странен придатък на мрачния затвор с многобройните си прозорци с резбовани рамки и изящни ковани решетки. От другата страна на площада се намираха Съдът и Прокуратурата. Тези сгради бяха още по-пищни, като се почнеше от колонадата на входа и се свършеше с грозно ухилените чудовища по стрехите и изображенията на Мадам Правосъдие със символите на Короната на Ил-Риен над всеки вход.
В центъра на площада имаше голям фонтан, с множество статуи на древни морски богове, бълващи вода от рогове и тризъбци и, както обикновено, просяците и вестникарите пресрещаха безспирния поток пешеходци. Никола се намръщи. Днес площадът бе по-оживен от обичайното и на сновящите фигури им липсваше устремеността на търговците и чиновниците отиващи или прибиращи се от работа. Това тук беше сган и тя беше в лошо настроение.
Никола сигнализира на Девис да спре и той и Рейнар слязоха от каретата. Трябваше да се движат, за да избягнат блъскането и бутането от страна на тълпата, докато Никола се насочваше към края на площада, с намерението да стигне до най-близката до затвора правосъдна сграда.
Обичайните вестникари и продавачи на закуски бяха по местата си, но около всеки от тях имаше по една гневна групичка хора, които обсъждаха на висок глас некромантията и черната магия, и данъците, и неспособността на Префектурата и Короната да защитят обикновения човек. Групичките се състояха от просяци и безделници, но също така и от чиновници и продавачи от близките магазинчета, жени с пазарски кошници, прислужници и работници от фабриките от другата страна на реката. Той чу да се споменават многократно Валент Хаус и площад „Забрава“. Подозираше, че тамошното им приключение изобщо не е спомогнало за уталожването на паниката. И нямаше как да пусне мълва, че специално по отношение на онова произшествие, всичко вече е наред. Можеше да го стори, но само сред криминалните кръгове.
Никола спря до стъпалата към фонтана в центъра и не успя да се приближи повече до сградите. Намираше се по-близо до Съда, отколкото до затвора и имаше добра гледка към прозорците на топлата връзка между тях на втория етаж. Рейнар застана до него и измърмори:
— Ще ми се да знам, по дяволите, как всичко се разбуни толкова скоростно.
Никола поклати глава, защото не можеше да му отговори. Докато пътуваше с влака беше прочел Екзекуциите на Рожер, но онова за което си мислеше в момента бяха Разказите на Адери Катар, които бе цитирал Доктор Юбер. Прикриваше следите от преминаването си с хаос…
Крак беше застанал на няколко крачки от тях и наблюдаваше обградилата ги тълпа с напрегната подозрителност. Никола му махна да се приближи и каза: