Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна сияеща и се залови да оглежда ателието.
— Реших, че това ще хареса на Люсиен — каза тя и докосна някаква дупка там, където от стената бяха извадени пирони. — Съжалявам само, че не можех да видя лицата ви. Бесни ли бяхте?
— Ужасно. Люсиен за малко не уби коня си от бързане да се върне в Лондон. Той веднага се усъмни и не искаше да тръгва за Стейнс, но аз настоях. Боя се, че по моя вина лейди Клара е била принудена да приеме такава пепелянка в дома си.
Тя изплющя с език.
— Е, Джак, налага ли се да се обиждаме взаимно? — Тя се приближи към него. — И аз съм измислила няколко прякора за вас. Много пъти съм искала да ви взема за модел на карикатура, но Люсиен не ми позволи. Съжалявам, че не го направих. — Тя се приближи и вдигна ръка да си поиграе с вратовръзката му. Нейният парфюм го удари в носа, а от близостта и му прилошаваше. Но той не се издаде и отвърна на изкусителния й поглед. — Зная много за вас, лорд Рексли, дори какъв тип жени предпочитате и какво обичате да правите с тях. Вече сте си създали репутация в публичните домове. Често съм се питала какво ли ще е да опитам с вас.
За малко не му призля.
— Аз пък винаги съм се питал как Лъки не го е гнус да спи с вас.
Тя отвори широко очи, но той не успя да отстъпи. Единственото предупреждение за удара беше разтреперената й ръка. Тя го улучи точно и раздра бузата му. Но той остана неподвижен, сякаш нищо не беше усетил.
Тя се усмихна накриво.
— Какво бихте казали, ако цял Лондон научи за истинския ви произход? — изсъска тя — факта, че сте не лорд Рексли, а копелето на лейди Рексли от лорд Манинг. Това ще накара цял Лондон да се разприказва, нали?
Наложи му се да направи огромно усилие, за да се овладее и да не реагира на думите й. Ударът го улучи в най-съкровените му страхове. Затова я беше мразил винаги толкова много — задето имаше властта да съсипва с отровата си човешки съдби.
— За тези слухове няма никакви доказателства, защото не са верни — изрече той. — Съмнявам се някой да им повярва.
— Колко сте наивен! — изкикоти се тя. — Хората вярват с огромно удоволствие, стига да е нещо пикантно. Или искате да ви го докажа? Още една рисунка, преди корабът ми да замине за Франция? — смехът й беше злобен.
— Господин Росуел и съпругата му вече не са в Лондон — осведоми я той. — Заминаха на пътешествие из Европа. — Той видя с радост как усмивката й угасна. За нея беше новина. — Боя се, че „Глед Тайдингс“ вече не съществува. Но днес се появи все пак извънреден брой. Учуден съм, че още не сте го видяла. Съдържа една изключително интересна карикатура. — Той извади един екземпляр и го сложи до свещта на масата, така че рисунката да се вижда добре.
Памела зяпна вестничето с отворени уста.
— Не! — извика тя. — Не е възможно… Да не сте посмели… — Тя пое вестничето с трепереща ръка. — Круайшънс! Той сигурно е сграбчил възможността с две ръце. Ще го убия.
— Това би добавило и убийство в списъка на обвиненията срещу вас. Мислите ли, че ще е разумно?
— Обвинения ли? За какво говорите?
Той се усмихна небрежно.
— Мисля, че добре знаете, Памела. Спомнете си само карикатурите си. Някои са предателски. Има хора, които съсипахте със злобата си. Сега, когато в Англия вече всеки знае коя сте, всички ваши жертви също знаят на кого дължат мъките си. Знаят и къде да ви намерят, нали така?
— Да — прошепна тя ужасена, — но аз заминавам за Франция. Там ще съм в безопасност.
— Боя се, че грешите, мила моя. Не можахме да склоним капитана на кораба да ви отведе. Той мрази „Le chat“ след онази грозна карикатура срещу флота, в който дълго е служил. Каза, че ако сте пасажерка на неговия кораб, ще изчезнете тихомълком някъде по средата на Ламанша.
Тя затвори очи и наведе глава.
— Съмнявам се дали в Лондон някой ще пожелае да си има вземане — даване с вас, освен ако не става дума да бъдете обесена. Или изгорена. Тъй или иначе, краят е един и същ — добави сериозно той. — Вие нямате приятели, Памела и сега само аз мога да ви помогна, затова предлагам да направите каквото ви кажа.
— Какво имате предвид? — попита беззвучно тя.
— Един кораб чака, за да ви отведе в Австралия. — Той не обърна внимание на нейния възглас. — Там ще можете да започнете всичко от начало. Излишно е да ви казвам, че не бива да се връщате в Англия, нито да се опитвате да влезете във връзка с лорд Калън или неговата съпруга. Ще наредя да ви следят. — Той взе вестника от треперещата й ръка. — Съветвам ви, Памела, в бъдеще да не допуснете глупостта да създавате нови неприятности. Само да се опитате и аз ще сложа край на съществуванието ви. Откровено казано, болните ви игрички са ми дошли до гуша. Мога само да ви посъветвам да не ме предизвиквате.