Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Не е само това — каза тя тихо и погледна отново бележката. — Не беше само стореното от лейди Холинг. Тя може би само ми показа колко непреодолими са трудностите между лорд Калън и мен. Радвам се все пак, че вече ви е изплатил парите за облога. Това улеснява за мен някои неща. Тя погледна писмото. — Той наистина ли искаше да заминем заедно за Пеъруд?
— Не ви ли го е казал?
— Каза ми — прошепна тя.
— Клара, аз познавам лорд Калън по-зле от вас. Не зная какво се е случило между вас, но зная, че един мрачен мъж с труден характер се ожени за добра и мила жена и така получи нещо, което навярно винаги е смятал за непостижимо. Този мъж се промени благодарение на вас. И то от любов. Вие можете да си седите вкъщи до края на живота си и да твърдите, че вашият брак е бил истинска катастрофа, но трябва да прозрете истината. Люсиен Брайланд ви обича и опита всичко, за да ви го покаже. Той може да е направил повече грешки от други мъже, но се съмнявам друг да е положил толкова усилия, затова не отхвърляйте всичко с лека ръка — предупредя я той спокойно и сериозно. — Няма нищо по-тъжно от увяхваща любов. Моля ви, Клара, не правете грешката, която допуснах аз. Само ще съжалявате и ви казвам, че ще се обречете на много самотен и тъжен живот.
Тя дълго мълча, преди да каже:
— Бих искала да поговоря с Андрю. Насаме. — Тя го погледна. — Милорд, мога ли да ви помоля да го извикате?
В къщата беше тъмно и тихо. Джак чакаше търпеливо, без да обръща внимание на студа, проникващ през дрехите му. Умееше да чака, а това беше важно при всеки лов.
Измина още един час, преди плячката му да се появи. Дрънченето на ключ издаде присъствието й, после чу и тих глас.
— Сиби?
Тя запали свещ.
— Сиби, къде си?
Чуха се стъпки и се приближиха.
— Сиби, глупаче! — чу се гневен глас.
Тя влезе в ателието и изпъшка, защото видя, че то е съвсем празно.
— Сиби! — изкрещя тя.
— Боя се, че я няма — каза спокойно Джак. Сега и той запали свещ. — Тя всъщност вече не е в Лондон и дори не е в Мидълсекс. Намерих й много по-добро място — засмя се той. — Вие вече няма да я видите.
Памела Холинг го изгледа втренчено.
— Тя не би ме напуснала — прошепна недоверчиво. — Сиби е прекалено лоялна, за да го направи.
— Лоялна е, но не по отношение на вас. Люсиен беше много по-мил към горкото момиче и тя сметна за необходимо да го осведоми за вашите намерения. Колко жалко, че толкова се е страхувала от вас, та не е дошла по-рано и не е предотвратила посещението ви при лейди Клара. А то беше неразумно от ваша страна, Памела — каза той и я заведе до масата. — Люсиен ме помоли изрично да не проявявам ни капчица милост, както и вие не проявихте милост към жертвите си.
Тя се озърна ужасена в празното помещение. Джак никога не беше виждал тази жена толкова уязвима.
— Моето изкуство — прошепна тя. — Какво сте направил с картините ми?
— Те са на сигурно място — сви той равнодушно рамене. — Ще наредя да ви ги изпратят, където отидете.
Памела Холинг не прояви признаци на облекчение. Очите й святкаха и тя се обърна към Джак, готова за битка.
— Защо сте тук, Джак? За да ме заплашвате? За да ме убиете? Изненадана съм, че Люсиен не е дошъл лично, но предполагам, че е хукнал подир малката си женичка. Дали ще убие нея и Блейксли, как мислите? Няма ли да е чудесно? Вече виждам заглавията. Тя се засмя. — „Какъвто бащата, такъв и синът“.
Джак отдавна знаеше как трябва да се постъпва с Памела. Отровните думи бяха най-острото оръжие, с което изваждаше хората от равновесие. Люсиен съумяваше всеки път да реагира добре, но Джак имаше предвид нещо по-ефикасно.
— Тук съм, за да ви кажа какво ще стане с вас — обясни той, — и за да ви накарам лично да се изметете оттук.
Тя го изгледа за миг, а после се разсмя още по-високо.
— Така ли, милорд? Колко мило от ваша страна, но съвсем безполезно, уверявам ви. Вече имам известни планове. А вие не можете да направите нищо, за да ме спрете.
— Е, ще видим. Впрочем пътуването ни до Стейнс беше много приятно. Да затворите котка на мястото, където трябваше да се видим, беше истински шедьовър. Не мисля, че бих се сетил за нещо по-драматично.