Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Бастиан прехапа устни. Атрею и Фухур гледаха втренчено пред себе си, но Бастиан знаеше добре какво мислят. И точно защото не го показваха, той още повече се ядоса. Но сега не беше време да ги накара да си признаят. По-късно щеше да намери подходящ момент.
— Аз в никакъв случай няма да се огъна пред изнудването на Ксайде, това е ясно — каза той високо на заобикалящите го. — Веднага трябва да съставим план, как бързо да освободим тримата пленници.
— Няма да е лесно — обади се Илуан, синият арабски дух с орлов клюн. — Вече е ясно, че ние няма да се справим с тия черни дяволи. И дори ти,-господарю, да ни предвождаш заедно с Атрею и Дракона на щастието, ще е нужно много време, докато превземем замъка Хорок. Тримата рицари са в ръцете на Ксайде и веднага щом разбере, че я нападаме, тя ще ги убие. Повече от сигурно е.
— Точно заради това не бива да разбира — поясни Бастиан. — Ще я изненадаме.
— Как ще го направим? — попита демонът Четири четвърти, който сега бе завъртял напред ядосаното си лице. Той имаше доста страшен вид. — Ксайде е хитра и сигурно е подготвена за всякакви изненади.
— И аз се боя от същото — добави князът на джуджетата, — ние сме твърде много, за да не ни забележат, когато се отправим към замъка Хорок. Такава голяма военна колона не може да се скрие дори и през нощта. Тя положително е пуснала свои съгледвачи.
— Тогава — размисли Бастиан — ще се възползваме именно от това, за да я заблудим.
— Какво искаш да кажеш, господарю?
— Вие ще продължите с целия керван в друга посока. Нека да си помисли, че бягаме. Сякаш сме се отказали да освободим тримата пленници.
— И какво ще стане с тях?
— С тази работа ще се заемем ние с Атрею и Фухур.
— Само вие тримата?
— Да — каза Бастиан, — естествено, ако Атрею и Фухур са съгласни. Иначе ще отида сам.
Очите му срещнаха стотици погледи, изпълнени с възхищение. Стоящите по-близо съобщаваха шепнешком на другите онова, което бяха чули.
— Това, господарю — извика накрая синият арабски дух, — ще влезе в историята на Фантазия. Независимо дали ще победиш, или ще претърпиш поражение.
— Ще дойдете ли с мен? — обърна се Бастиан към Атрею и Фухур. — Или пак ще ми предложите нещо?
— Не — отвърна тихо Атрею, — ще дойдем с теб.
— Тогава колоната да тръгне сега, докато е още светло — заповяда Бастиан. — Трябва да създадете впечатление, че бягате, затова бързайте! Ние ще изчакаме, докато се стъмни. Утре сутринта отново ще се присъединим към вас… с тримата рицари или изобщо няма да дойдем. Хайде, тръгвайте!
Спътниците се поклониха безмълвно на Бастиан и тръгнаха на път. Бастиан, Атрею и Фухур се скриха в гъсталака на орхидеите и мълчаливо и неподвижно изчакаха нощта. Когато се здрачи, те ненадейно чуха тихо тракане и видяха, че петима от черните великани пристигат там, където бе отседнала колоната. Движеха се странно, някак си съвсем като машини, и до един еднакви. Всичко по тях беше от някакъв черен метал, дори и лицата им приличаха на железни маски. Те спряха едновременно, обърнаха се в посоката, накъдето бе тръгнал керванът, и се отправиха по следите му, вървейки в крак, без да разменят нито дума. После отново настъпи тишина.
— Планът май протича успешно — прошепна Бастиан.
— Бяха само петима — отвърна Атрею. — Къде са другите?
— Сигурно петимата ще ги извикат по някакъв начин — рече Бастиан.
Когато най-сетне съвсем се стъмни, те внимателно изпълзяха от скривалището си и Фухур се издигна безшумно във въздуха с двамата си ездачи. За да не го видят, той летеше възможно най-ниско над върховете на Орхидеевата гора. Първоначално посоката беше ясна — същата, в която тръгнаха и следобед. Но след като бяха летели бързо около четвърт час, изникна въпросът, дали и как ще намерят сега замъка Хорок. Тъмнината беше непрогледна. Само след няколко минути пред тях изплува замъкът. Неговите хиляди прозорци грееха в ярка светлина. Изглежда, Ксайде хич не се интересуваше, че ще я видят. Но това беше леснообяснимо, защото тя очакваше Бастиан да отиде при нея, макар и по друг повод.
За всеки случай Фухур се спусна на земята между орхидеите, защото бялата му като седеф премяна искреше и отразяваше силно светлината. А сега-засега не биваше да ги виждат.