Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
На слепоочието на Брин запулсира вена.
— Доволен съм от това, че си държиш на думата, Сюан. И дори войската да тръгне в поход, очаквам да продължиш да държиш на нея. Никога не съм ти искал онази клетва, ти сама си я избра, за да се измъкнеш от отговорност. Не си и помисляла, че ще бъдеш призована да я изпълниш, нали? Като стана дума за похода, какво успя да чуеш, докато пълзиш през Айез Седай и им целуваш краката?
За миг свирепият гняв на Сюан се превърна в ледено спокойствие.
— Това не влиза в клетвата ми — каза тя предизвикателно. — Няма да шпионирам заради теб. Ти служиш на Съвета на Кулата, Гарет Брин, съгласно твоята клетва. Твоята армия ще тръгне в поход тогава, когато Съветът реши. Слушай техните думи и се подчинявай, когато ги чуеш.
Промяната в Брин беше мълниеносна.
— Ама и теб си те бива за противник. Ако можеше и меч да въртиш… — Той се изкиска възхитен. — По-добра би била като… — Бързият кикот премина в ръмжене. — Съветът значи? Ба! Ти по-добре кажи на Шериам да престане да ме отбягва. Това, което може да се направи тук, вече е направено. Кажи й, че ако държи дълго време един вълкодав в клетката, той може да се превърне в прасе, докато дойдат вълците. Не съм събирал тези мъже за продан на пазара. — Той кимна отсечено и закрачи през тълпата. Сюан намръщено се загледа в гърба му.
— За какво беше всичко това? — попита я Нинив и Сюан се сепна.
— За каквото и да е, не е твоя работа! — сопна се тя. Тази жена винаги приемаше нещата лично.
— Не съм дошла да се караме — каза спокойно Нинив. Нямаше да се остави да я подведат. — Трябва да те проуча. — Беше решена да свърши нещо полезно днес. Сюан отвори уста и се огледа. — Не, Мариган не е с мен и точно сега нямам нужда от нея. Позволила си ми да те доближа само два пъти — два пъти! — откакто открих, че нещо в теб може да се Изцери. Смятам днес да те проучвам и ако не ми позволиш, наистина ще кажа на Шериам, че не се подчиняваш на заповедите й да си ми на разположение. Заклевам се, че ще го сторя!
— Следобед — отвърна с неохота Сюан. — Сутринта съм заета. Освен ако не смятащ, че твоята работа е по-важна от помощта за твоя приятел от Две реки.
Нинив пристъпи още по-близо до нея. Никой по улицата не им обръщаше внимание, но въпреки това тя сниши глас.
— Какво са намислили за него? Продължаващ да твърдиш, че все още не са решили какво да правят, но би трябвало да са стигнали до някакво решение вече. — Ако беше така, Сюан щеше да го знае.
Изведнъж се появи Леане и Нинив все едно че изобщо не беше проговаряла. Сюан и Леане се изгледаха сърдито, настръхнали като две котки, затворени в една стая.
— Е? — промърмори Сюан със свити устни.
Леане изсумтя, тръсна глава и къдриците й се разлюляха. Устните й се изкривиха в злобна усмивка, но това, което изрече, не отиваше нито на изражението й, нито на тона.
— Това, че не са те слушали достатъчно внимателно дори за да го обсъдят. Няма да си с тях на срещата с Мъдрите тази нощ.
Сюан изръмжа недоволно, обърна и бързо се отдалечи, но не по-бързо от Леане, която закрачи енергично в обратната посока.
Нинив едва не вдигна ръце от безсилие. Да си говорят така, сякаш нея я няма, сякаш си няма представа за какво си говорят. Сюан дано само дойдеше следобеда, както беше обещала, че иначе… Нечий женски глас заговори зад нея и тя подскочи.
— Тези двете наистина трябва да ги пратят на Тиана и здраво да ги напердаши. — Лелаин пристъпи до Нинив и погледна най-напред към Сюан, а после към Леане. Да се промъква така и да стряска хората! И следа нямаше нито от Логаин или Бурин, нито от алтарските благородници. Синята сестра намести шала на раменете си. — Те, разбира се, не са това, което бяха, но все пак биха могли да запазят малко приличие. Остава само наистина да вземат да си скубят косите насред улицата.
— Понякога хората просто не могат да се понасят — отвърна Нинив. Сюан и Леане толкова се стараеха да поддържат фалшивата си неприязън, че тя можеше поне да ги подкрепи. Как мразеше само да й се натрапват така.
Лелаин мерна с око ръката на Нинив на плитката и тя я пусна. Твърде много от тях вече знаеха за този й навик, навик, от който упорито се бе опитвала да се отърве. Но вместо да я нахока, Айез Седай каза само:
— Не и когато това засяга достойнството на Айез Седай, дъще. Жени, които служат на Айез Седай, би трябвало да се държат по-сдържано пред хората, колкото и да се карат насаме. — По това определено не можеше да се възрази; не и без да си навлечеш неприятности, във всеки случай. — Я кажи, ти защо влезе точно когато им показвах Логаин?