Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Помислих си, че няма никой, Айез Седай — отвърна припряно Нинив. — Извинете ме. Надявам се, че не съм ви притеснила. — Не беше никакъв отговор — трудно можеше да признае, че се е крила от Миреле — но дребничката Синя само срещна очите й за миг.
— Какво според теб ще направи Ранд ал-Тор, дъще?
Нинив примигна смутено.
— Айез Седай, не съм го виждала от половин година. Единственото, което знам за него, е това, което съм чула тук. Да не би Съветът… Айез Седай, какво е решил Съветът за него?
Лелаин изгледа внимателно Нинив и сви устни.
— Забележително съвпадение. Ти идеш от същото село, от което и Преродения Дракон, както и другото момиче, Егвийн ал-Вийр. Велики събития се очакваха, когато тя стана новачка. Имаш ли някаква представа къде се намира тя? — Не изчака за отговор. — И другите двама младежи, Перин Айбара и Мат Каутон. И двамата тавирен, както разбирам. Забележително наистина. А и ти, с твоите необикновени открития, въпреки ограниченията ти. Където и да е Егвийн, и тя ли също е припарвала до места, в които никоя от нас не е успявала? Всички вас Сестрите непрекъснато ви обсъждат.
— Надявам се, че казват само хубави неща — отвърна предпазливо Нинив. Откакто бе пристигнала в Салидар, много пъти я бяха питали за Ранд, особено след като пратеничеството бе тръгнало за Кемлин — някои Айез Седай, изглежда, не можеха да разговарят с нея за нищо друго — но това сега като че ли беше нещо по-различно. Тъкмо в това се криеше бедата, когато говориш с Айез Седай. Повечето време не си сигурен какво искат да кажат и какво целят.
— Ти още ли храниш надежди, че ще успееш да Изцериш Сюан и Леане, дъще? — Лелаин кимна, сякаш приела безмълвния отговор на Нинив, и въздъхна. — Понякога ми се струва, че Миреле е права. Твърде много те глезим. Каквито и да са ти откритията, изглежда, трябва да те поставим под грижите на Теодрин, докато не се прекърши задръжката ти срещу преливането. Предвид това, което успя да постигнеш през последните два месеца, помисли само какво би могла да постигнеш тогава. — Нинив несъзнателно стисна плитката си и понечи да вметне някоя дума, грижливо скалъпено възражение, но Лелаин пренебрегна опита й. Което най-вероятно беше само за добро. — И хич не ги щади Сюан и Леане, дъще. Остави ги да забравят кои и какво са били и да се задоволят с това, което ся сега. Ако мога да съдя по държането им, единственото, което им помага да го забравят напълно, си ти и твоите глупави опити да Изцериш нещо, което не може да се Изцери. Те повече не са Айез Седай. Защо да се поддържат в тях празни надежди?
В гласа й се долавяше нотка на жалост и също така на презрение. Онези, които не бяха Айез Седай, в края на краищата бяха нещо по-низшо, а хитруването на Сюан и Леане определено ги представяше като съвсем низши. И освен това, разбира се, немалко Айез Седай тук в Салидар хвърляха вината за неприятностите с Кулата върху гърба на Сюан, на нейните коварства като Амирлин. Най-вероятно бяха убедени, че си е заслужила всичко.
Но това, което наистина й беше причинено, усложняваше цялата работа. Усмиряването се прилагаше рядко. Преди Сюан и Леане никоя жена не беше осъждана и усмирявана от сто и четиридесет години и никоя не беше се „отгаряла“ поне от десет пъти по толкова. Една усмирена жена обикновено гледаше да избяга колкото се може по-далече от Айез Седай. Несъмнено, ако Лелаин беше усмирената, щеше да иска да забрави, че е била Айез Седай, стига да можеше. Несъмнено й се искаше сама да забрави, че Сюан и Леане са имали всичко онова, което им беше отнето. Ако можеха да видят в тях жени, които никога не са познавали способността да прелеят, които никога не са били Айез Седай, навярно всички Айез Седай щяха да се чувстват много по-удобно.
— Шериам Седай ми даде разрешение да се опитам — отвърна Нинив толкова решително, колкото можеше да се осмели пред една пълноправна Сестра.
— Всички ние понякога допускаме глупости, дъще, но все пак една разумна жена се научава да ги ограничи. След като, изглежда, се приключила със закуската си, бих те посъветвала да си намериш някакво занимание преди наистина да си паднала в казана с вряла вода. Помисляла ли се някога дали да не си подрежеш тази коса? Няма значение. Хайде, марш.
И си тръгна, а Нинив я изгледа свирепо. Да си реже косата? Цели месеци да седи тук в Салидар, без да прави нищо — от практична гледна точка излизаше точно така, каквото и да успяваха да измъкнат с Елейн от Могедиен — сред Айез Седай, които не правеха нищо друго, освен да си приказват и да чакат, докато целият свят вървеше към пълната си разруха, а Лелаин да й казва, че трябвало да си подреже косата! Тя беше преследвала Черната Аджа, беше попадала в плен и се бе измъквала, на свой ред беше пленила цяла Отстъпница — е, никоя от тях не знаеше за това — помогнала беше на Панархесата на Тарабон да си възвърне трона, макар и за кратко, и сега единственото, което можеше да прави, бе да седи и да разчита единствено на онова, което можеше да измъкне от Могедиен. Косата да си реже? Че то ако можеше да й помогне нещо, по-добре плешива да станеше!